Всеобща национална реформа

В държава, в която промяната се случва предимно под формата на смяна на табелите на входа, Реформата е най-висшата форма на държавно изкуство. Тя не цели да реши проблем — Боже опази, ако реши проблема, за какво ще се отпуска следващият европейски грант? Реформата е ритуал. Тя е като пролетното почистване на селска къща, при което всички вехтории просто се преместват от тавана в мазето, но с ново чувство за изпълнен дълг.

Представете си висшия пилотаж: мащабна национална реформа на администрацията. Всичко започва с триумфално заседание. Свикват се комисии, подкомисии, експертни съвети и работни групи от хора, които никога в живота си не са чакали на опашка за документ. Сключва се договор с международна консултантска фирма на стойност няколко милиона, която след осем месеца дълбоки анализи стига до гениалния извод, че „административният апарат има нужда от оптимизация на наименованията“.

И машината се завърта. Първата стъпка е фундаментална — смяна на шрифта. Старият шрифт на печатите и табелите е обявен за тоталитарен, потискащ и несъвместим с европейските ценности. Закупен е нов, специално разработен шрифт на име „Бюрократик Сенс“, който струва точно толкова, колкото изграждането на малка детска болница.

Веднага след това идва ред на структурната промяна. Агенцията по вписванията автоматично става Национална дирекция за регистрационни процеси , а Отдел „Устройство на територията“ се преименува на Център за пространствено планиране и градоустройствен анализ. Служителите, разбира се, са абсолютно същите. Леля Цура от гише 4 продължава да е там — все така кисела, все така ядяща баница върху току що изпечатаните документи с последното ви отказано решение и все така излиза в 15-минутна почивка, която трае час и четиридесет минути. Но тя вече не е „главен специалист“, а Административен Координатор на Гражданския Поток.

За да бъде реформата пълна, се въвежда и така нареченото „Електронно правителство 5.0“. Това представлява нова онлайн платформа, за чието използване гражданинът първо трябва да отиде лично до сградата на Дирекцията, да подаде заявление на хартия в два екземпляра, да си купи таксова марка от съседната будка за вестници, където не приемат карти, и накрая да получи персонален код, написан на ръка върху хвърчащо листче, което изтича след точно 48 секунди.

След три години денонощен труд, стотици пресконференции и изразходвани десетки милиони, Реформата официално приключва с тържествено рязане на лента. Всичко е ново: табелите са от полиран алуминий, печатите са триъгълни вместо кръгли, а бланките имат триизмерен холограмен стикер.

Резултатът е фамозен. Ако преди за издаване на документ за самоличност се чакаше три седмици и се плащаше 20 лева, сега процесът е дигитализиран, оптимизиран и европейски ориентиран — чака се четири седмици и струва 60 евро, защото новата холограма се внася от Нова Зеландия. A леля Цура е наистина щастлива. Вече има нов стол с ергономична облегалка и с гордост обяснява на опашката от чакащи граждани, че не трябва да я занимават с дребните си проблеми, защото в момента се извършва транзакция към интегрирана функционална система. И гражданинът свежда глава. Защото знае — срещу системата не се рита, особено когато тя е сменила само табелата си, но е запазила целия си характер.

Снимка: (Павел Ваклинов: Личен фотоархив 2025г.)

За автора:

Павел Ваклинов е композитор, диригент и поет роден през 1996 г. в град Пловдив.
През 2026 прави дебют на литературната сцена със стихосбирката си "Сънят на сомнамбула".
Публикува редовно есета -коментари в неговият блог на културни и поколенчески теми.

Автор: Павел Ваклинов

ОЩЕ ОТ АВТОРА: Теорията за стоте кокошки. Философията на един кокошарник.