Всеки сам си преценя, а образованието затъва

Всеки сам си преценя, а образованието затъва
24-01-2022г.
16
Гост-автор

Българската дума на 2021 г. е диалектната „преценям”, стана ясно след обявяването на резултатите от кампанията на онлайн платформата „Как се пише?”. Подобна кампания се провежда за пръв път у нас. Първата петица се допълва от „антиваксър”, „изчегъртване”, „ваксина” и „зелен сертификат”. Следват „промяна”, „избори”, „чекмедже”, „бустерна доза” и „Харвард”.

Тези дни в сутрешния блок на БТВ д-р Павлина Върбанова – създателката на „Как се пише?”, обясни, че кампанията „Думи на годината” е преминала през четири етапа: най-напред всеки, който пожелае, е могъл да даде своето предложение, после са отсети трийсетте най-често предлагани думи, от които жури е избрало десет да се състезават в анкетата на сайта.

Водещият Златимир Йочев попита как „преценявам” се превръща в „преценям” и навлиза толкова широко в разговорната реч. Според Върбанова използването на диалектната дума служи за иронизиране на позицията на онези, които смятат, че всеки може сам да си преценява, но същевременно правят некомпетентна преценка, защото не са специалисти в съответната област.

Впоследствие разговорът се прехвърли върху изводите, които можем да направим от класацията. Първият от тях е, че през 2021 г. българите са се вълнували най-много от коронавируса и от политическата обстановка в страната. Фактът, че четири от първите пет думи са свързани с ваксинацията, свидетелства, че това е водещият проблем в обществото ни. По отношение на думата „изчегъртване” Върбанова сподели, че е трудно да се каже дали ще остане в употреба въпреки силния заряд, който носи.

Според нея повечето класирани думи носят отрицателна енергия. Предвид, че речникът на „Кеймбридж” определи „постоянство” за дума на годината, специалистката изрази мнение, че българската класация ни отдалечава от световните тенденции, но дава добра представа за нагласите в обществото.

Д-р Върбанова гостува и в „Твоят ден” по „НоваНюз” в компанията на преподавателката по български език и журналистка Доротея Николова.

Николова обърна внимание, че макар основните теми, вълнуващи хората, да са Ковид-19 и изборите, в обществото ни има голямо разделение. За успеха на „изчегъртване” преподавателката коментира, че според нея злото в хорските представите вече не може да бъде премахнато или изкоренено, а трябва да бъде изчегъртано постепенно. Тя сподели, че има усещането, че вътрешното ни напрежение избива в словотворчество с отрицателен смисъл. Въпреки това са предложени и положителни думи, като „здраве”, „съпричастност” и „заедно” – знак, че искаме да живеем добре, но сме твърде разтревожени.

Върбанова повтори, че ваксинацията е основна тема, защото хората се вълнуват от това, което ги засяга пряко, докато политиката остава на заден план, независимо че „промяна” и „избори” са били най-често предлаганите думи.

Двете гостенки смятат, че тъй като чрез езика изразяваме мислите и емоциите си, кампанията им е добър повод различни специалисти – политолози, социолози и психолози – да анализират причините за тревожността ни и как тя да бъде преодоляна, а политиците трябва да се запознаят с класацията и да преценят дали важните според тях теми вълнуват в същата степен и народа.

Колкото до БНТ, като обществена телевизия на издръжка на данъкоплатеца тя има и обществена функция. Именно затова трябваше да обърне най-сериозно внимание на кампанията на „Как се пише?” и да я използва като повод за обсъждане на редица свързани въпроси, но в ефира ѝ видяхме само двеминутен репортаж.

Защо кампанията „Думи на годината” е полезна? Както посочват Върбанова и Николова, тя може да послужи като основа за един по-сериозен психологически и обществено-политически анализ на темите, които вълнуват най-силно обществото, и на най-наболелите проблеми.

От друга страна, новината, че думата на 2021 г. е диалектна дума, която част от хората използват иронично, но друга част я използват съвсем сериозно, би трябвало да насочи вниманието ни към няколко проблема, за да потърсим начини за разрешаването им.

Първият е, че след дванайсет години в училище и пет в университета немалка част от хората не успяват да усвоят българския книжовен език и все така говорят на диалект. Сривът на нивото на грамотност и на добро владеене на родния език, както и на способността за разбиране и осмисляне на текст, е осезаем. Неразривно свързан с този проблем е и спадът с два пункта (от 93 на 91) на коефициента ни на интелигентност. Панорамата е черна и изисква широко обществено обсъждане на проблемите в образователната сфера, като започнем от учебните програми и учебниците, минем през броя на часовете по български език, системата за оценяване и издаването на кухи дипломи (производството на конвейер на „калинки”) и стигнем до нивото на владеене на езика сред учителите и университетските преподаватели – не можем да очакваме от никого да проговори на правилен български, ако като учащ е слушал преподаватели, които не са овладели елементарни езикови правила. Преди години проф. Трендафил Митев неколкократно предложи да бъдат въведени задължителни часове по български език за студентите първокурсници, но изключително смисленото му предложение остана глас в пустиня.

Вторият проблем е вината на медиите за краха на езиковите ни познания. Нека се замислим колко често наблюдаваме журналисти с потресаваща езикова подготовка, които не само не владеят правоговора, но и речниковият им запас е съвсем ограничен, като в него преобладават чуждиците, превземащи чрез медиите и разговорната реч. В тази връзка за капитулацията на българския език пише Юри Михалков. Не може да не отчетем и ролята на социалните мрежи в този процес, макар те да са по-скоро огледало, отколкото причина за него – положението беше достатъчно тревожно доста преди масовото им навлизане в живота ни. Можем да поговорим и за това как медиите и социалните мрежи налагат едни думи, погребват други – цели букети от синоними – и променят значението на трети.

Третият проблем, на който е необходимо да се обърне по-сериозно внимание, е обществено-политическата реч и влиянието ѝ върху речта на обикновените говорещи. Редно е да се запитаме, ако от трибуната на Народното събрание всекидневно звучи богата палитра от диалекти и жаргони, какъв е стимулът за един млад човек да полага усилия за усвояването на книжовния език, като вижда, че същият не му е необходим, за да се изкачи по обществената стълба. Би трябвало и да поразсъждаваме върху нивото на хората, на които гласуваме доверие да представляват интересите ни, а оттам да направим някои изводи и за собственото си ниво.

Четвъртият проблем – една от причините за предишните три, е упадъкът на ценностната ни система. Някога в училище никой не се интересуваше кой какво притежава, а т.нар. „засрамване” (което не е ново явление, а е съществувало винаги) в немалка степен беше свързано с употребата на диалектни думи. Когато съучениците ти се подиграват, че говориш на диалект, искаш-не искаш, се научаваш да говориш на правилен български. Днес „засрамването” е свързано по-скоро с марката и цената на различни материални придобивки. Оттук можем да заключим, че ако през 90-те години образованието все още беше сред водещите ценности, днес по-скоро водеща е дипломата, а между образование и диплома често има разлика (дори дипломата да е от „Харвард”, както виждаме). По тази линия също биха могли да поразсъждават редица специалисти, но и представители на БПЦ.

Изброените проблеми и редица други, които ги съпътстват, отдавна трябваше да са предмет на широко обществено обсъждане с участието на учители, университетски преподаватели, представители на МОН, журналисти, политици, артисти и много други, а трибуна трябваше да са всички национални медии. Темата обаче продължава да се неглижира. Междувременно всичко посочено се превръща в плодородна почва както за приемането за чиста монета на фалшиви новини и за процъфтяването на конспиративни теории, така и за даването на власт на политици хитреци с интелекта, дар словото и управленските способности на Валери Божинов, а от това не следва нищо друго, освен национална катастрофа. Много ми се иска думата на 2022 г. да бъде „правилен”, но не съм оптимистично настроена.

   Автор: Татяна Иванова

   Източник: ahtezimedii

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.