Всеки разговор за политика се е екстремизирал
Колкото повече чета за Байдън и Тръмп, толкова повече се сещам за Стайнбек. И едни негови хубави думи: "Обичам всички народи и мразя всички правителства".
Тези думи, мисля, не са слоган на анархията. А изстрадано, изживяно заключение. Понеже Стайнбек разказва цял живот за обикновения американец с талант, проницателност, хумор и любов. И разбира се, като при всеки класик, тези разкази отдавна са не просто американски, а са за всички мишки и хора, за всички гроздове на гнева, за всички улици консервни.
И трябва да призная, че на фона на мощта на Стайнбек, съм страшно отвратен от политическия дебат, както в САЩ, така и тук; въобще, навсякъде. Всеки разговор за политика се е екстремизирал до такава степен, че в него обикновеният човек и неговата сложност е кух, неважен въпрос. Путин е по-важен от руснака, Байдън и Тръмп са по-важни от американеца, Борисов е по-важен от българина. И още: ако преди можеше да си несъгласен с опонента си, несъгласието вече е твърде мека форма за общуване. Опонентът ти е просто нелеп, идиот и боклук. Точка.
Със съжаление виждам как политическите проблеми се свиват до техно бийтове, до фейсбук партизанщина, до невъобразими патоси със същите ниски разделителни способности, каквито са били по време на Студената война. Това е и супер магистралата към нова война, впрочем. И тя няма да тръгне от съзнания, които живеят и обичат световете на Стайнбек. Ще тръгне от съзнания без въображение и съпричастност. Тези съзнания казват: "Обичам всички правителства, мразя всички народи." Казват го зле.
Автор: Райко Байчев
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
.jpg)
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.