През далечната вече 2014, когато Вежди Рашидов бе назначен за втори мандат като министър на културата, Съюза на композиторите написа една мазна поздравителна картичка до него.
Аз бях член на съюза. И когато видях съдържанието на картичката, написах отворено писмо до СБК и им казах, че дължа членски внос и няма да го платя, като очаквам да бъда изключен. В знак на протест срещу поздрава.
Е, изключиха ме мълниеносно. Не чаках никак дълго.
Малко по-късно Банов стана министър на културата. Не ни трябваше много време, за да видим, че нещата са същата трагедия.
Поисках оставката на Банов още в края на първата година от мандата му. И продължавах да я искам, където и да ме канеха, говорех за това, че министъра не става.
Ходех на висчки протести пред МК. Докато ходех, хора, които уж бяха огромни опозиционери, пускаха декларации в подкрепа на Банов. Днес някои от тях са пламенни фенове на новата власт.
Банов никак не беше доволен. В едно интервю по БТВ избухна и ме нарече”популист”. А на стената на МК, от профила на МК ме обвиняваха в некадърност.
Днес на власт е ПП и компания. А феновете на ПП и компания са готови моментално да обяснят, че ако не харесвам онова, което имаме като Министър на културата, съм гербаджия.
Малко взе да ми писва от това. Писна ми от тая адска тъпота - да мислим в две партийни клишета и да кенселираме нечия биография, щото така ни уйдисва на комсомолските мозъчета.
За това искам да кажа нещо дребно - стоя и ще стоя на равно отдалечено разстояние от всяка власт. И ще я правя на дробсърма. Винаги, когато си го заслужава.
И с това приключвам. Писна ми да гледам едно и също - когато някой е на мода, да му се мазним. А когато изведнъж се зададе друг модерен - да се мазним на него.
Писна ми и за това ще поема ролята на мърморко. Щото все някой трябва да каже че “царят е гол”.
Не, че има нещо лошо в голите хора де. Ама я си представте мен да ме видите гол… Рязко ще загубите апетит…