Войната като футболен мач. Запалянковците грешат, че някой ще победи

Войната като футболен мач. Запалянковците грешат, че някой ще победи
18-04-2022г.
53
Иван Бакалов

Войната започна да прилича на футболен мач, запалянковци викат за два отбора и се радват на всеки вкаран гол. Потъна руски военен кораб и привържениците на единия отбор се зарадваха.

Много напомня войната за Фолклендските острови през 1982 г. Тогава, в в скучния откъм международни новини соц, новините от Аржентина бяха „инфотейнмънт“, забавление, мач по-вълнуващ от футбола. Макар да беше объркващо – военен режим в Аржентина, за да спечели подкрепа от народа превзема Фолклендските острови, които пък Великобритания е превзела век по-рано. Почти безлюдни острови с 3 хил. души население и няколко милиона птици и пингвини, далеч на юг в студените води. Желязната лейди Маргарет Тачър без колебание праща британския военен флот да защитава земите на Британската империя на 15 хил. километра от Лондон. Нито една от двете страни не обявява война. Нещо като уличен бой за място за паркиране.

Общественото мнение винаги преобладаващо е на страната на по-слабия, когото бият. И винаги се разделя на два отбора като привърженици на футболни отбори. Така се получи абсурд – запалянковци се радваха на всеки вкаран гол от Аржентина – военния режим на ген. Галтиери. Той потопи 6 кораба на Великобритания. Тя от своя страна свали една трета от самолетите на Аржентина и потопи флагманския им кораб, купен втора ръка от САЩ от Втората световна война. Запалянковците четяха вестници и брояха всеки свален самолет и потопен кораб. Великобритания се разгневи на Франция, че продала на Аржентина (преди войната) изтребители „Мираж“ с ракети „Екзосе“ за морски цели – с които потапяха английските кораби.

Великобритания, разбира се, победи и си взе островите, на които все още живеят 3 хил. души. Войната или конфликтът (и тогава използват разнообразна терминология) продължава 74 дни. 255 убити англичани, 649 убити аржентинци (повечето моряци от потъналия флагмански кораб „Ген. Белграно“). „Нищо работа”, в сравнение със сега…

„Пинк Флойд“ издаде албум „Final Cut“. В него се пееше:

„Махни си мръсните ръце от моята пустиня…

Брежнев взе Афганистан,
Рейгън взе Бейрут,
Галтиери взе британския флаг

И Меги, за да го накара да го върне,
докато обядваше един ден,
засили крайцер с две ръце…“

…Jesus, Jesus, what’s it all about?

В следващите години 300 британски войници, участвали в операцията, се самоубиват – post war syndrome – повече, отколкото са жертвите във войната. 300 или 500 души са статистика. Сегашните хиляди и десетки хиляди души пак са статистика.

Броим въздушни удари, потопени кораби. Гол. 3:2, 5:3…

Само че това не е мач, а безумие. Путин разрушава градове. Това че е потънал един кораб няма да го спре, може само да го ожесточи. Украинци продължават да бягат от разрушените си градове. Тепърва ще започне трайна емиграция. Война без никакъв смисъл и за двете страни.

Путин не може да спечели нищо. Вместо Украйна извън НАТО, може да получи Швеция и Финландия в НАТО, за капак и Украйна в НАТО един ден. Сегашният посаден страх и омраза между руснаци и украинци до това ще доведе.

Дори Путин да превземе Киев няма какво да прави после. Не може да убие или арестува Зеленски – нали трябва да подпише с някого мирен договор един ден. Ако сложи проруски президент (вече стана невъзможно), няма да е легитимен и никой няма да го признае. Да задържи окупирана такава огромна страна също е невъзможно. И неминуемо Русия един ден ще плаща колосални репарации. Путин ще разбере, че колкото по-бързо свърши тази война, толкова по-добре за него. Вече има исторически примери – Афганистан (с руско участие), Виетнам (с руска помощ). Те не са успешни войни за агресора и продължителността им е само щета – и икономическа, и международна, и вътрешно-политически и социално.

Максимата „И най-лошия мир е по-добър от война“ може да е тривиална, но е вярна. Докато запалянковците броят кой вкарал гол, колко искат да продължи тази война? Докога да гледаме разрушени градове? Стана така, че да говориш за мир, вече ще те упрекнат, че искаш „да клекнем“ пред Путин.

Ястребите и на Изток, и на Запад, които искат да се води война до победа, ще разберат, че такава няма. И поставят целия свят на ръба. Имаме си работа с лидер, загубил чувство за реалност, който има ядрени ракети. Когато полетят тези ракети, дали ще е важно, че Крим е руски или Донецк и Луганск не са получили специален статут, както предвиждаха Минските споразумения?

Няма кой да чуе разумни съображения. Поколението на компютърните игри харесва войната. Само че в реалността не ни остават още два живота.

   Източник: e-vestnik

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.