Военна истерия във Великобритания: плашат с война с Русия, но нямат нито пари, нито подкрепа

Британският министър на отбраната Уес Стрийтинг наскоро заяви, че Обединеното кралство разполага с 1000 дни, за да бъде „готово, заедно със съюзниците си, да води битка и да победи“. Врагът е ясен: Русия. Проблемът е, че Лондон не разполага със средства за водене на война, а обикновените граждани не проявяват интерес към това. Това поредно напомняне, че войната с нашите славянски противници е неизбежна, е неясно, лишено от конкретика и, честно казано, досадно. Както WSJ отбеляза преди почти година: "рядко минава седмица, без някое европейско правителство, военен ръководител или шеф на службите за сигурност да произнесе мрачна реч, предупреждавайки обществото, че се върви към евентуална война с Русия".

Стрийтинг просто се присъединява към този хор. По-рано през октомври той посъветва британците да се запасят с консервирани храни и бутилирана вода за случай на извънредна ситуация – препоръка, която оттогава е повтарял неколкократно, пише за RS Иън Прауд, който е бил част от дипломатическата служба на Негово Величество в периода 1999–2023 г. Същевременно се задълбочава разминаването между реториката за военна готовност и реалното състояние на публичните финанси във Великобритания. Очевидно е, че правителството разполага с твърде малко фискално пространство, за да увеличи бързо разходите за отбрана до целта на НАТО от 3,5% от БВП до 2035 г. В годишното си бюджетно изявление миналата седмица финансовият министър (и бивш министър на отбраната) Джон Хийли заяви, че целта от 3% ще бъде постигната „по време на следващия парламент“, което може да се случи чак през 2034 г. Настоящите планове за разходите показват, че британските разходи за отбрана няма да надхвърлят 2,7% през това десетилетие.

Не можем да си позволим да разширим армията си,
която – с численост от 73 500 военнослужещи – вече е най-малката от 1823 г. насам, сочат данните на Министерството на отбраната. Само в Украйна има над 700 000 руски войници. Когато през март 2025 г. започнаха дискусиите относно създаването на "Коалиция на желаещите" за мироопазващи сили в Украйна, беше преценено, че британските въоръжени сили са "твърде натоварени", за да участват, без това да наложи съкращаване на операциите им на други места. Един британски депутат, член на парламентарната комисия по отбрана, сподели пред мен, че за Обединеното кралство би било изключително трудно да разгърне 10 000 войници на бойното поле. Въпреки това изглежда, че се води целенасочена кампания за подготовка на британците за евентуален конфликт. Миналият уикенд списание "Спектейтър" (The Spectator) публикува статия, призоваваща за възстановяване на задължителната военна служба за 18-годишните. 

Никой не обсъжда как ще се финансират подобни инициативи – освен, може да се предположи, чрез орязване на социалните помощи. Тук проличава дилемата „оръжия или масло“ (военни разходи срещу социални блага) в британския политически дебат – явление, което се наблюдава също в Германия и Франция. Идеята е държавата да съкрати разходите за обществени услуги, като социалното подпомагане, и вместо това да насочи средства към отбраната и подготовката за война.

Протестите и безредиците, които разтърсиха Франция, не са породени от опасения за риск от война, а по-скоро от разрухата в училищната система. През изминалия уикенд в Германия също избухнаха безредици, свързани с високите разходи за живот. Изявлението на германския външен министър Аналена Бербок, че ще подкрепя Украйна, "независимо какво мислят избирателите", помага да се разбере защо все повече германци се обръщат към партии като "Алтернатива за Германия".

Външната политика започва и завършва у дома. Обикновените хора рядко се замислят за външната политика; те очакват правителствата им да се съсредоточат върху вътрешните проблеми. Това дава на избраните лидери значителна свобода да се изявяват на световната сцена, докато обществото остава безразлично. Това обаче не им дава картбланш да поставят външнополитическите въпроси на първо място.

Във Великобритания обществеността изглежда съвсем незаинтересована от участието във война в чужбина. Скорошно проучване на Ipsos показва, че 48% от британците не биха се съгласили да воюват „при никакви обстоятелства“, докато едва 36% биха били склонни да го направят. Всъщност най-интересното наблюдение беше, че възрастовата група, проявяваща най-голяма готовност, са хората над 55 години. Тази група може и да получи своя шанс, тъй като миналата седмица правителството обяви, че е актуализирало политиките си, позволявайки повторното привличане на резервисти на възраст до 65 години – с цел "укрепване на готовността на Обединеното кралство, докато глобалните заплахи продължават да нарастват".

Проучването за 2026 г., изготвено от "Британска група за външна политика" (British Foreign Policy Group), също показа, че 52% от британците не биха желали, а 58% не биха били в състояние да участват във военни действия – като тук отново се наблюдава тенденция, клоняща към по-възрастното поколение. Правителството полага известни усилия да убеди гражданите си да променят мнението си. В края на октомври командващият сухопътните сили сър Роланд Уокър предупреди, че „гражданите ни трябва да се съгласят на жертви, за да се даде приоритет на отбраната и сигурността“. Това изказване идва след широко отразени в медиите коментари по канала GB News, според които проруските (чети: промирните) гласове трябва да бъдат вкарани в затвора, а задължителната военна служба – възстановена. Второто твърдение беше просто празно дърдорене. Първото обаче представляваше призив от страна на действащ висш военен за въвеждане на задължителна военна служба.

Британските министри и коментатори така и не обясняват къде точно бихме могли да се сблъскаме с руснаците в битка,
след като бъдем принудително мобилизирани и облечени във военни униформи. Всеки, който вярва, че те ще прекосят цяла Европа и ще преминат Ламанша, за да се срещнат с нас тук, очевидно живее в свят на фантазии. Това означава, че или ние трябва да навлезем в Украйна – нещо, което упорито избягваме от 2014 г. насам, – или да изпратим войските си в някоя страна от НАТО, която е била нападната, въпреки липсата на каквито и да е доказателства, че Русия има намерение да предприеме подобен ход.

Един по-разумен, по-евтин и по-малко опасен подход би бил залагането на дипломация за прекратяване на конфликта, вместо да се позволява той да се задълбочава и влошава. Въпреки че правителството е твърде бедно, за да разшири армията, а населението няма никакво желание да воюва, Великобритания продължава упорито да отказва преговори и дипломатически усилия. На неотдавнашната среща на външните министри от Г-20 в Атланта, британският външен министър Ед Милибанд – застанал до широко усмихнатия си полски колега Радек Шикорски – използва пленарното заседание, за да разкритикува остро руския външен министър Сергей Лавров, заявявайки:

"Вие не печелите войната".

Планираната "семейна снимка" на министрите беше отменена, тъй като британците и европейците не желаеха да попаднат в един кадър с Лавров. Това, за съжаление, е поредното доказателство, че държавническото поведение във Великобритания и Европа днес прилича повече на кавга между десетгодишни деца в училищния двор.