ВНИМАНИЕ: НЕ НА ВСЕКИ ЩЕ СЕ ХАРЕСВА.

Автор: svobodni.bg, Патрик Смитьойс

Холандски министър изпратил писмо към водещите производители и дистрибутори на детски играчки да спрат тези играчки, които "потвърждават ролите на половете в обществото".
Момчетата оттук нататък няма да играят с бормашини и за нашите момичета повече няма да имат кукли и детски кухни. Не съм го измислил аз, така пише тази сутрин в “De Telegraaf”, водещ холандски вестник.

Години наред се приемаше, че степента на развитие на дадено общество се определя от способността му да се погрижи за по-слабите в него. През годините към “по-слабите” са добавили и "по-различните" и в европейските столици вече се видя, че вълната с „различните“ се превърна в цунами. Различни има всякакви и вече е прието, че обикновеният човек е длъжен да приеме всякакви откачалки точно такива, каквито са. Без забележки, защото ако има такива, те обвиняват в дискриминация. Пет процента луди превзеха света, нормалните гледат в земята и се чудят дали нещо им хлопа. Това е положението днес в много „развити“ Европейски държави.

Откакто съпругата ми има детска градина, наблюдавам как тя с невероятен успех се грижи за няколко деца със специални нужди. Вярвайки в морала на успешното общество, което дава всичко от себе си, за да приюти и да приобщи слабите и различните към „нормалните“, аз и Стефи (съпругата ми) наблюдаваме един много опасен процес.

Специалните деца имат много привилегии, защото не могат да се справят с правилата. Не им се сърдим. По-специални са...

Един през 10 минути се хвърля на земята, друг няколко пъти на ден бяга от класа и крещи по коридорите, защото не му харесва играта с другите деца. Трети не говори до шестгодишен и целия персонал се занимава с него, само и само преди първи клас да може поне да каже името си. А през цялото време другите дечица - „нормалните“ - гледат и се чудят защо те не могат да крещят по коридори или да се хвърлят на земята, когато не са доволни от следобедната закуска. Поведението на различните има огромно влияние върху мисленето и разбирането на „нормалните“ деца. Идеята „специалните“ в „нормална“ среда да се развият по-бързо, често е илюзия. „Специалните“ в началото се развиват добре, но бързо достигат един определен таван, който никога не могат да преминат. По-скоро ефектът е обратен. „Нормалните“ в смесена среда с по-слаби или по-различни се развиват по-бавно. Просто нещо не върви. Като да караш кола със спукана гума, общо взето. И не само че целия клас се развива по-бавно, доста от децата попиват от поведението на „специалните“ им другарчета, защото ако на него му е позволено, защо пък не и на мен?

Светът е като детска градина. Грам разлика няма. Специалните имат много привилегии, защото не могат да се справят с правилата на „нормалните“. Не трябва да им се сърдим, защото са по-различни...

Крие се огромна опасност за човечеството в това да дадем подиум на всеки един различен и да натоварим останалите с неговите проблеми. Да внушаваме на хората, че „различното“ е новият стандарт и да приемаме всякакви нови норми и закони, само и само трима луди в обществото да не се обиждат и да се чувстват и те обичани?!

Ние, хората, нямаме много други социални функции, освен тези да се размножаваме, да възпитаваме и да образоваме децата си, с цел те да станат една идея по-добри, по-развити или по-адаптирани от нас. За „слабите“ и „различните“ трябва да се погрижим, ако те сами не могат, но не трябва те да са тези, които да определят развитието на обществото ни. Всеки биолог ще ви потвърди, че такава намеса няма да доведе до положително развитие, или дори до една весела шареност, както мои свободомислещи приятели наричат „модела Амстердам“. Новият модел, който избра Европейският съюз чрез своята социална политика, ще води само и единствено до едно бавно и мъчително изродяване на цялото население.

Когато само Господ имаше думата, кон и магаре имаха свободата да измътят муле. Но колкото и едно муле да е спокойно, любезно и работливо животно, с него приключва родословното дърво. Но от когато човекът стана центъра на вселената, тези спирачки липсват.

Един мой приятел се премести в България, когато осъзна, че на запад стана по-прието да кажеш, че си гей, отколкото да вярваш в Господ. Спрете за малко и само обмислите този факт.

Но това, което написах днес, не е срещу хората, които обичат човек от същия пол. Написах това защото знам, че някои хора ме следят и знаят, че ме е грижа за България и за бъдещето на моите деца в тази красива страна. Нека България да остане страна, която държи на своите традиции, на семейството като най-важната единица в обществото, да държи на загрижеността за децата (въпреки че не ви влиза в задължението да осигурите всяко едно със собствен апартамент). Нека не се срамувате да кажете, че не желаете да приемаме „новия“ социален модел на Европа, където налагат собственото да бъде изядено от чуждото от ужким морални принципи.

Глобализацията е криворазбрана. Мултикултурното общество, което в момента се приема като свръх-форма на цивилизацията, след 100 години само ще води до едно голямо общо течение. Като един огромен хамбургерски салам, ние ще бъдем хора с еднакъв цвят, с еднакви дрехи, еднакви мисли и с едни и същи традиции и културни ценности. Мулти-култи моделът бележи точно обратното - края на разнообразието.

Нека всяка държава да има различен социален и културен модел. Българите смятат за съвсем нормално, че три милиона сънародници са емигрирали от глад. Смятаме, че е съвсем нормално човек да хване самолет за Виена или Истанбул за да се излекува, защото тук лекарствата свършиха за тази година. Трябва ли да се срамуваме тогава, ако един или два процента от нашите деца емигрират, защото не се припознават в социалния модел на България или искат по-различен живот? По-свободен ли иска да бъде? Да ходи в Холандия. По-духовен ли иска да бъде? Да ходи в Тибет. Не можем да се съобразяваме с всеки.

Но не ли е това истинската идея на глобализацията? Че всеки човек намира дом там, където намира щастие и съмишленици, а не задължително там, където е роден?
Не ли е по-разумно да живеем в един шарен свят, в който всяка държава е свободна да дефинира своите социални, морални и културни ценности, без други държави да се опитват да им налагат своите? Да търгуваме с другите, да им ходим на гости, да разменяме идеи, но най-вече винаги да се радваме, когато се прибираме у дома?

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}