Вместо да се лаете, избирайте! И бъдете човеци!

За политическия проект на Радев се знаеше отдавна. Вероятно той не е планувал това да се случи точно по този начин, но Буци хвърли оставката и така се стигна до тези събития, които наблюдаваме. 

За мен не е нито изненада, нито неочаквано. Още повече, че Радев го анонсира преди известно време, казвайки, че ще го направи, когато той реши. Е, реши се. 

Обаче от вчера леш у фейса. Мнения от "осанна" до "разпни го". Ама то злоба, жлъч, лайномятане, блокажи, скандали, простотия. Като разярени псета. Не по човешки, а озверяло.

Обзема ме тягостно чувство да прочета такава злоба у някои мои приятели, които ги мислех за интелигентни и възпитани хора. 

Както написах по-горе, за мен не беше изненада този ход на Радев. Той си има своя рейтинг, който никак не е малък, така че е съвсем логично да основе партия и да участва в изборите. Негово право е, както и на всеки друг. Не ви харесва? Ми не гласувате за него, гласувате за този, който ви харесва. Всичко е толкова просто. На мен не ми харесват Бойко, Пеевски, не ми харесва Кокорчо, не ми харесва оня на БСП-то, не ми харесва Слай, не ми харесва и оня селски фараон. И не гласувам за тях. Толкова. Да, толкова е просто. 

Последният път гласувах за Възраждане. Но не, защото ми харесват, а защото са най-близо до политическите ми виждания. Пък и то какъв друг избор имаше за един русофил като мен? Ще кажете - Русофилите. Ми гласувах и за тях по-предишния път, но те не влязоха и така гласът ми се преразпредели на останалите пропорционално, следователно по-голямата част от моя вот отиде при ГЕРБ, което си дадох сметка, че е много погрешно и неприятен недостатък на избирателната система, но е факт. Затова го отчетох като грешка и следващият път гласувах за Възраждане.
Но по-важното е, че не съм роб, електорат и фен на някои си.

Не съм футболен фен, че да подкрепям до гроб "моя си отбор". Това го осъзнах и го надраснах с годините, в които гласувах за БСП докато лъгаха избирателите си, че били русофили, а всъщност те ни вкараха в НАТО и ЕС, а накрая и лично Корнелата продаваше оръжия на нацистите в Украйна и лъжеше, че нямало такова нещо, докато руснаците в Донбас показваха българските гранатомети и мини, с които украинските фашисти убиват децата и мирните жители на Донбас. Не беше ли така? Така беше. 

Тогава реших, че това повече не може да бъде така, в тотален разрез с моите виждания е, и започнах да гласувам не по запалянковски и стадно, а по съвест, по политическа програма и реална политика. Вече се чувствам свободен да избирам. Избирател съм. Избирам и ще избирам от това, което най-много ми допада. Това ме прави свободен и нямам никакви скрупули, че "нашите" се топят, а "техните" се увеличават, че някой си щял да загуби гласове, щели да се прелеят някъде си. Това е проблем на политиците и лидерите на партии, на техните "отбори", но не е мой проблем, че да се тръшкам, да лая и да плюя, да злобея и да се държа като псе.

За мен няма наши, ваши и техни. Няма отбори. Отборите са тълпа, която следва лидера си. Те не са свободни. Те са водени. Те са точно като кучетата в глутницата, които следват лидера си и ако той започне да лае по някой велосипедист, останалите се нахвърлят срещу клетия нещастник в опит да се харесат на тартора си. Това е стаден инстинкт, животински, но не е свобода, а робство. Човекът е политическо животно и се държи като такова. Особено силно лае зад оградата на социалната мрежа. Като псе. 

А човешкото е, когато се чувстваш свободен. Да избереш. 

Така че, вместо да се лаете, избирайте! И бъдете човеци!

Автор: Армен Попов