У нас вече няма бензиностанции – има митнически пунктове за пикочен мехур

"Напоследък, у нас вече няма бензиностанции – има митнически пунктове за пикочен мехур. 
Влизаш като свободен човек, а излизаш като контрабандист на урина.
Най-абсурдна е логиката:
Пикаеш = клиент.
Не пикаеш = потенциален терорист.
Човекът може да е:
   • с бъбречна криза
   • с простатит
   • с диария, която не пита за фискални устройства
Но не – първо е оборотът, после е пикочният мехур.
Та..., реално ти казват:
„Тук не обслужваме хора.
Обслужваме портфейли с крака.“
Тоалетната е последната крепост на цивилизацията.
Римляните са строили акведукти.
Тези изроди строят бариери пред кенефа.
От място, където всеки човек има право да отиде по нужда, без да доказва, че е купил дъвка, кафе или чистачки, бензиностанцията е превърната кенефа в бизнес модел, тя е направила следното вълшебство – от човешка нужда е създала касов апарат.
Преди тоалетната беше част от услугата и от културата, а сега е превърната в монетизиран сфинктер.
Истината е проста – който заключва тоалетната, я е заключил, защото вътре в себе си вече е запек.
Бензиностанция, която не пуска до тоалетна, не е бензиностанция.
Това е – търговски обект с враждебна инфраструктура към човешката биология.
И така се роди новият български бизнес модел – първо плащаш, после... сере... ох, исках да кажа живееш.
Днес ти искат фиш, за да се изпикаеш.
Утре ще ти искат карта за лоялен клиент, за да се изсереш.
Човешкото тяло е сведено до абонаментна услуга – безплатен пробен период няма.
Вече не сме шофьори.
Ние сме ходещи пикочни мехури с банкова карта.
Влизаш прегърбен от спешност, а излизаш прегърбен от унижение.
Това не е търговия.
Това е биологично изнудване по български.
Ситуацията е проста – те не продават гориво. Те продават облекчение.
Някога ханът е бил място за пътника. Днес бензиностанцията е място за оборота.
Пътникът вече не е човек в нужда, а подозрителен мехур без касова бележка.
Иронията е убийствена – продават течности, но не поемат последиците от тях.
Това е все едно ресторант да ти каже:
– Може да ядеш, но не може да се изсереш.
Стигнахме до абсурда – в XXI век имаш право да смениш пола си, но нямаш право да смениш налягането в пикочния мехур без фискален бон.
Така се ражда новият морал – не си човек, защото си жив.
Човек си, защото си платил.
И финалният пирон в капака – ако цивилизацията се мери по мостовете и пътищата,
културата се мери по тоалетните.
Ние строим магистрали, но се спъваме в собствената си физиология.
Имаме асфалт до Луната, но нямаме доверие до кенефа.
И това вече не е сатира.
Това е диагноза."
Автор: Хасан Ефраимов