Вместо да подаде оствака, премиерът действа като амбулатнтен търговец в търсене на депутати

Вместо да подаде оствака, премиерът действа като амбулатнтен търговец в търсене на депутати
19-06-2022г.
7
Гост-автор

Шимпанзето се различава от човека основно по това, че паметта му е слаба.

То се събужда всяка сутрин забравило онова, което му се е случило вчера. Затова днешната маймуна не е по-различна от маймуната отпреди хиляди години.

Човекът, обича да подчертава Хосе Ортега и Гасет, има способността да помни, той натрупва собственото си минало, притежава го и се възползва от него. Това се нарича опит. Значимото е паметта за грешките, това е най-същественото човешко богатство, което ни кара да се движим напред. Като индивиди и като общество. Да разрушим приемственността с миналото, да искаме да започнем отначало, пише Ортега и Гасет в своята класика "Бунтът на масите", означава да слезем на нивото на маймуната и да й подражаваме. 

Приемствеността е правото на човека да се различава от животното. Това е, което настоящата власт не можа да разбере. С омраза, с отхвърляне, с липса на диалогичност, със свикване на градски бунтове, със заплахи, с притискане, със самомнението, че всичко започва от тях, при това от тях, които нямат нито опит, нито компетентност, не става.

Политиката е операция по събиране. Не по изваждане.

Виждаме, че народът може да преглътне всяка напаст, всяко издевателство. Народът вече преглътна изключителната некомпетентност на това правителство, опозицията мрънкаше, разказваше вицове, но изчакваше. 

Това обаче, което събори правителството, е, че ПП освен всички други умения, които им липсват, нямат и умения да приемат опозицията, да търсят в нейното присъствие деликатен смисъл и полезен диалог, нямат умения да не мразят другите партии. 

Разбирам, че ПП бяха инсталирани и подкрепени, за да воюват с ГЕРБ и ДПС. Но има едно правило. Когато си изправен пред по-силен враг, който очевадно не можеш да победиш, превърни го в приятел, който ще можеш да промениш...

Постановката правителството да протестира срещу опозицията, да пали бунтове и да свиква малчугани за цветна революция още никъде не сме виждали по света. Обикновено опозицията събира протести. Защото чрез протести се събаря, а не се изгражда, нито се запазва. 

Управляващите ползват най-елементарни, най-евтини клишета, за да въздействат на аудиторията – няма да дадем България на мафията, мафията се опитва да осуети промяната и т.н. Наистина е обидно за интелекта на всеки, който знае поне таблицата за умножение. Но освен словесни формули за домакини, които трябва да драматизират обществото, ПП не показват нито секунда експертност, способности, възможности за умна политика, талант за управление. Тъкмо обратното, ПП представляват вихър от гафове от всевъзможен характер, понякога верижно, по няколко пъти на ден. Тежко е тези шеметни провали да бъдат наблюдавани дори доброжелателно.

Свалянето на Никола Минчев, който безспорно беше най-доброто, което сме виждали от ПП, беше просто стъпка, може би наистина недостойна, към вота на недоверие на правителството, който опозицията се кани да гласува другата седмица. Опозиционното мнозинство реши по почина на парламентарната практика да придобие контрол върху председателството, за да избегне процедурни хватки и вероятността за схематичен провал в деня на гласуването на вота на недоверие.

Това е причината, застраховка на процедурата. Ако Кирил Петков има политическо достойнство, трябва да си подаде оставката. А не като амбулантен търговец да търси депутати от врата на врата, да им оказва словесен натиск, обяснявайки, че който не е с него, значи е от силите на Волдемор.

Държава не се управлява, като настояваш хора да напуснат партийните си групи. Вместо да приеме, че няма вече парламентарна подкрепа, защото това е истината, премиерът призова улични групи, които всички знаем как точно се събират, да наказват с обидни квалификации опозиционните партии, да скандират нецензурни и просташки фрази, да плюят и замерват депутатите, тоест да обругават институцията парламент. Това интелигентно, естетично и етично решение ли е, според вас? Да върнем рибите, доматите, яйцата и платената война по улиците на София?! Скоро ще изградим професия лумпен, човек, който знае колко срещу колко да доведе, и на принципа на снежната топка, тези, които е довел, също знаят колко да доведат... Така се сглобява истински майдан. Разбира се винаги срещу корупцията. 

Знаете ли, България щеше да е една великолепна държава, ако някой ден влиятелните български елити, едри бизнесмени, олигарси и пр. решат да запалят майдан срещу политическата глупост. Една цветна революция, която да разкара от политиката некадърниците, а не да ги инсталира възможно най-високо, както апропо и в момента, защото са удобни, не страдат от предразсъдъци кое е полезно и вредно за държавата, кое е достойно и кое срамно.

Откъде идва самочувствието и самомнението на ПП, че те са бъдещето, а всички останали са миналото. Кой им е казал, че лозунгите могат да прикрият всеки провал, да го изопачат и да го превърнат в измислен успех?

Защо наричат една демократична процедура "преврат", а хвърлянето на павета, домати и яйца срещу легитимното правителство на Борисов, например, демократична "промяна" и борба за бъдещето на децата ни!

Толкова млади, а вече арогантни използвачи на инструментариума на демагогията! Опитите на ПП да разбие опозиционната симбиоза са интересни. Нападнаха всяка опозиционна партия по отделно, обвинявайки ги в колаборация, и наистина ги вкараха в режим на обяснение.

"Аз бих питала, казва Лена, дали избирателите на "Възраждане" са доволни, че "Възраждане" гласува с ДПС" и обратно. Отново демагогия! Това не е парламентарна коалиция за излъчване на власт. Това е консолидиране на силите срещу един несполучлив кабинет, който обаче се оказва истерично вкопчен във властта. ПП направиха поредица от грешки, комични изпълнения и опасни за държавата действия, няма да ми стигне времето да ги изброявам.

Но ще спомена на финала само някои. ПП нарушават фискалната стабилност на държавата, поемайки постоянни разходи, срещу които не стоят приходи. ПП внезапно оглушително замълчаха за договорите с LNG-доставчиците, които ни направиха независими от руския газ, при това с магическа пръчка, тази независимост се постигна в рамките на една седмица. Явно такива договори няма, но имаше приказки до небесата. ПП назначиха за шеф на "Булгаргаз" човек, идващ от частния сектор, който да сключва договори с фирмата, на която преди това е бил шеф. Това как ви се струва? Като много хитроумно, нали?! ПП направиха така, че обществото да не е наясно по най-горещата тема, войната в Украйна, ние да не знаем къде сме точно. Уж премиерът ходи до Киев, но не изнасяме оръжия, само правим шествия със знамената на "Азов".

За какво тогава ходи Кирил Петков до Киев, ако не за подкрепа? Да договори внос на електричество и да станем хъб за украинското зърно ли? Да ви припомня някои от идеите на премиера, които имат живот около ден и половина. След това биват подменяни от нови, по-култови, по-ефектни.

По отношение на Северна Македония Кирил Петков се провали гръмотевично. На политическия елит в Северна Македония трябваше да му се дадат сигнали, че ние няма да променяме позицията си, а очакваме от тях развитие. Тъкмо обратното, Петков още с встъпването си в длъжност си организира пътуване, с което позволи на северномакедонците да считат, че ние сме под натиск и сме склонни да правим отстъпки. Грубата дипломатическа грешка на Петков влоши отношенията ни със Северна Македония.

При това той и към момента, дори с предложението на французите се опитва да избяга извън рамковата позиция на парламента, извън решението на КСНС, извън обществените нагласи. Франция бърза до края на своето председателство да си припише актив, че се е справила с трудния казус. Предлага формула. Ние трябва ли да се строим задъхани или може да помислим? Ръководителят на всяка малка държава върви между пропасти и, желае или не, основното му задължение е да пази равновесие.

Това правителство в лицето на Кирил Петков отдавна загуби равновесие и надвисна над невъзможни решения. Защото да защитаваш националния интерес в този свързан свят на множество чужди интереси, сред остри обстоятелства и външен натиск, е движение по сложна линия, то изисква политическа виртуозност, каквато Петков не само не притежава, но доказва ежедневно тъкмо обратното или поне нещо съвсем друго. Че е в добро настроение, че има зрелищно самочувствие и че ни обещава своите фантазии. Но само толкова. 


Източник: БНР

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.