Вълкът козината си мени, но нрава - никога!

Страхил Ангелов:

На 27 януари (днес) през 1945 г. съветската армия под командването на маршал Конев слага края на съществуването на най-големия концентрационен лагер на Третия райх - Аушвиц. 

Затворниците на Аушвиц са освободени от четири стрелкови дивизии на Червената армия. В боя влизат бойците на 100-на и 107-ма дивизия. В 100-на служи и майор Анатоли Шапиро, чийто щурмови отряд се оказва първи край портите на лагера. 

78 години по-късно паметниците на освободителите са разрушени и те са заклеймени като "окупатори", станали причина за прекратяване на "благородната" дейност на съоръжението. 

Възпоменателните благодарствени шествия и изказвания на политици и общественици са заменени от поклонения в памет и прослава на тези, които създадоха Аушвиц, където смъртта си намират над два милиона души - предимно от еврейски произход. 

На този фон Германия отново изпраща танкове на Изток, а външният министър на страната, построила и активно експлоатирала най-големия концентрационен лагер в света, заяви открито и без капка притеснение "Ние воюваме с Русия"! 

Големият проблем не са няколкото десетки танка, които Германия ще подари на Бандеровска Украйна, а това, че ги въоръжи идеологически - за пореден път. 

"Великите идеи", които вдъхновиха изграждането и последвалата експлоатация на "предприятието" Аушвиц преживяват совя ренесанс в Европа, под благовидната маска на либерализма!

Вълкът, уважаеми приятели, козината си мени, но нрава - никога!