В сРамотата на памучните деколтета- театрален екзорсизъм и снобизъм в едно

И аз малко, за Малкович...
В сРамотата на памучните деколтета- театрален екзорсизъм и снобизъм в едно.
Евгени Минчев
/лично мнение/
Ако правилно съм разбрал- опашки се вият пред Народния за билети от 400 лева. Добре де, имало и по- евтини. Малкович е известен актьор, но както повечето от неговия калибър- играе себе си, има установени жестове, мимики, поглед. И тези присвити устнички, като че е мъж който тайно се преоблича на жена вечер а сутрин забравя кой е. Също така не мога да си представя колко хора разбират така добре английски, че да гледат/слушат пиеса на езика на Шекспир. И, простете невежеството ми, как изведнъж звезда от такъв мащаб, ще се вее по балканските театрални сцени. След спектакъла си представям онлайн възклицанията: „Велико! Нечувано! Малкович си е Малкович“ Някой близък до театралната или друга управа ще си направи снимка с актьора. Приветствам. Но пак не разбирам, има ли такъв ентусиазъм ако българска звезда обяви свое представление. Или сме си чуждолюбци, както за всичко останало. Редно е да добавя, че не влизам в български театър заради ужасния говор на актьорите, заради  псевдо интелектуалната публика, която сякаш има там доживотна ложа, но няма. И тази публика с оръфани капели и стичащо се червило, памучни деколтета с плетени на една кука рокли, а в другата си крайност с пуловери и маратонки, гледа надменно и всеразбиращо така , че дамгосват с погледа си всеки, решил че днес му се гледа театър. И видите ли, аплодират всичко с такава нелепа добожественост, че ми иде да им купя сладолед. Опашките от хора с пухенки и плетени шапки ми обяснява цялата налична култура у нас. Че изкуството е висша форма на снобизъм не е чуждо никому, но малко приличие, малко съпикясване, както казваше баба ми Гина, не е излишно. Сега чакам да си постнат билета във Фейсбук, да оградят с червен флумастер мястото- първи ред, ложа, стой та гледай, значи, табиетлийска работа. Тези дни българинът постепенно премина от Лексотан на Nexo-тан а последните часове и на Малкович. Дали да не кръстят на името на актьора някакво лекарство за свръх култура, може да е за мазане. Може да се взема ректално. А театрална криптовалута, например битджон, също може да е разменна монета за изкуство, докато расте новата реколта хлебарки за колбаси...