Медийното присъствие на Китай в Югоизточна Европа, включително и в България, значително е нараснало през последните десетина години. Това се случва, като част от многоходовата стратегия на Пекин за отваряне към света, като реакция на глобалната криза от 2008-а година. До този извод стига политологът Владимир Шопов в изследване, публикувано от медийната програма на фондация "Конрад Аденауер".
"В рамките на едно десетилетие Китай осъществява една доста експанзионистична политика. В областта на медиите това присъствие може да бъде видяно по няколко линии - най-очевидната е нарастващото съдържание в медиите от Югоизточна Европа, което все повече е генерирано от китайски източници", обясни Шопов пред БНР и добави, че фокусът на публикациите е идеята и образът на страната като икономически партньор, който предоставя множество инвестиционни и търговски възможности:
"Като партньор, който не задава много въпроси, за разлика от други държави и не поставя особени изисквания, свързани с начина, по който функционира икономиката".
По думите му нарастващата активност в областта на медиите на Китай в региона е един елемент от концепция за цялостно присъствие на страната в цяла Югоизточна Европа и конкретно в Западните Балкани:
"Би трябвало да добавим и нарастваща активност в културната сфера, в институционалните комуникации, дори и в междупартийното общуване, което за много хора може би би било известна изненада".
Според него все повече Китай присъства и в дигиталната реалност в Европа:
"През последната година почти всички китайски посланици в региона имат свои фейсбук страници".
Политологът обясни, че има създадено впечатление, че Китай инвестира в Югоизточна Европа, но посочи, че повечето от тези средства са дългове, които се теглят от държавите от региона, а не са преки китайски инвестиции, това са заеми, които трябва да се връщат при много неизгодни условия:
"В Сърбия, в Черна гора и в Босна медиите са под непрестанен натиск да не отразяват различни проблеми, свързани с неспазване на трудово законодателство и с неспазването на стандарти за опазване на околната среда".
Шопов обобщи, че Китай създава една цялостна медийна екосистема, която има все повече структури и е все по-активна в глобален мащаб, създава все повече местни партньорства и търси начини да работи с медийните организации в различните държави:
"Това има и позитивни страни, но да не забравяме, че тази медийна среда е до голяма степен отражение на един авторитарен политически режим, който преследва своите интереси и не просто предоставя информация, а се опитва да предотвратява задаването на сериозни въпроси за присъствието на страната в отделните държави".
По думите на политолога безплатната информация има своята медийна и публична цена. Според него това поставя доста въпроси пред регулаторните медийни органи в държавите от региона.
Източник: БНР
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.