"Винаги с Германия/САЩ, никога срещу Русия"

Много хора не разбират, че Румен Радев е абсолютно центристка фигура. 

Поне така го припознава болшинството от българския народ. Като умерената позиция между либералния евроатлантизъм и балканския консерватизъм (или просто казано, русофобията и русофилията) - две крила, които за добро или за лошо са перманентни емоционалности в българския политически манталитет.

По-голямата част от българите не са нито крайни евроатлантици (никога с Русия), нито крайни балкански консерватори (винаги с Русия). Онази клиширана фраза "винаги с Германия, никога срещу Русия" (в наши дни ако искате заменете Германия със "САЩ") перфектно описва как те разсъждават относно българската геополитическа ориентация. Българският народ в по-голямата си част расъждава така вече над 150 години и най-вероятно ще продължи да разсъждава така още толкова.

Политик или политическа формация, която не осъзнава тази фундаментална черта на българския политически манталитет не може да управлява. Не и трайно. Не и без насилие.

Българският народ реагира остро на всяка крайност в едната или в другата посока. Реакцията може да не успее веднага, но е неизбежна и рано или късно идва, и то със страшна сила (може и поколение да отнеме, но идва). Често тази реакция на едната крайност води до залитане в обратната крайност. Това люшкане се случва постоянно в историята на Третото българско царство. 

От 2001 г. до 2021, за период от 20 години беше постигнат своеобразен еквилибриум. Може би за първи път в своята история след Освобождението, България успя да намери трайна формула на политически центризъм между двете крайности. Бойко Борисов безспорно беше политикът с най-добър усет за напипване на идеалния център на политическия ни манталитет и винаги толкова успешно се наместваше в него, че стана най-дълго управлявалият ни премиер след 1989 г.

Разбира се, в един момент неговата фигура на идеалния центристки лидер се износи заради дългите години корупционни скандали. И преди 3 години българският народ припозна нова, "по-чиста", далеч по-малко опетнена от подобни скандали центристка фигура - Румен Радев.

Защо ли според вас Румен Радев вече толкова години наред има най-високия рейтинг от всички политически лица в страната? И то с огромна преднина? Не знам как народът може да го каже по-експлицитно - той иска да бъде управляван от някой с политическите позиции на Румен Радев. Именно това беше очевидният извод от успеха на "Продължаваме промяната" на изборите през есента на 2021 г. Те бяха припознати като хора на Радев, които ще имат еквивалентна политическа ориентация, но в парламента. 

В момента, в който започна да става ясно, че това не е така и ПП започна да залита в едната крайност (евроатлантическата), тяхната популярност започна да пада. И забележете КАК пада - всеки социолог ще ви каже, че най-голяма част от гласовете, които ПП губи през последните 2 изборни цикъла отиват при "Възраждане". В това няма нищо странно когато се осъзнае, че това са хора, които търсеха парламентарното изражение на центризма, който видяха в Радев. И когато вместо това, в лицето на ПП те получиха едната крайност, тези гласоподаватели правят нещо много логично - търсят коректив на това залитане чрез гласуване за другата крайност. 

В момента на българската парламентарна сцена има отворен вакуум. Няма центристка формация, която да може да бъде припозната до такава степен от българския народ, че да може да управлява стабилно. В по-голямата си част българският народ какво иска - да е част от ЕС, да е част от НАТО ("винаги с Германия"), но да не се обвързва твърде крайно (затова и няма одобрение за приемане на еврото) и да не се отдалечава твърде много и въвлича в какъвто и да е конфликт, дори косвено, с Русия ("никога срещу Русия"). То е толкова елементарно, че и дете може да го разбере. 

Румен Радев го разбира и вече 3 години много умело политически се позиционира подобаващо. Бойко Борисов го разбира, но на него ръцете му са вързани от 3 години и понеже вече не е водещата центристка фигура в страната се опитва да си осигури политическото оцеляване флиртувайки с едната крайност. Това впрочем може да му изяде главата накрая, но засега що-годе се справя и оцелява.

Кирил Петков и Асен Василев май също са наясно с политическата реалност. Поне донякъде. Именно затова Кирил Петков експлицитно каза, че там е направено едно "ала-бала" с президента, което е надуло резултата на "Промяната" през 2021 г. Проблемът е, че се държат сякаш не го разбират и вече година и половина с всяко свое политическо действие се отдалечават все повече от центъра. Защо го правят е интересен въпрос. 

Политическата криза ще свърши ако центърът на парламентарната ни политика бъде възстановен. Ако обаче залитането в крайности продължи, дали поради вътрешни или по-скоро външни фактори (това е друга много дълга тема), има два сценария. 

Политическата криза става перманентен феномен и се връщаме към времената на Третото българско царство когато има перманентен конфликт между двете крайни крила на българската политика. С доста по-малко насилие обаче, защото българинът на ранния 21-ви век има доста по-ниска степен на политическа мотивация от българина на ранния 20-ти. 

Другият вариант - центърът бива възстановен като се промени формалната конституция и установи президентска република. 
Изберете.