"Весел е циганският живот", или урок по толерантност от Втората световна война

Дебютният филм на режисьорката от ромски произход Людмила Живкова-Балашикова разказва непознатата история за спасяването на българските роми по време на Втората световна война.

Спасяването на българските евреи по времето на Втората световна война е широко известен факт, който често е повод за гордост. Каква обаче е съдбата на ромите?

В цяла Европа ромите масово са вкарвани в концентрационни лагери и всеки втори бива убит. На фона на тези цифри на пръв поглед може би е учудващо, че според преброяванията след войната ромското население в България не е намаляло, а се е увеличило.

Тъкмо на тази тема е посветен дебютният филм на режисьорката от ромски произход Людмила Живкова-Балашикова "Весел е циганският живот". Заглавието е взето от едноименната немска песен, която са били принуждавани да пеят ромите по концлагерите в Европа.

Людмила е родена във Велико Търново в семейството на медицинска сестра и музикант. Занимава с музика и рисуване, преди да завърши кино и телевизионна режисура в Югозападния университет в Благоевград. От 2000 година инициира и ръководи проекти, свързани с висшето образование на младежи от ромски произход.

В началото на работата по "Весел е циганският живот" всичко, с което разполага режисьорката, са разказите на бабите й от столичния квартал Ючбунар за онези времена. Затова когато решава да се захване с темата, тя се заема с проучване по този въпрос, което трае три години. Едно от първите й открития е, че по тази тема липсват каквито и да било изследвания. Това не я изненадва, дори по-скоро го е очаквала. Но в същото време според документите, с които тя работи, в България по време на Втората световна война не е пострадал нито един ром.

Людмила така и не успява да открие официална заповед за спасяването на българските роми. Тя си обяснява случилото се с доброто интегриране на малцинството в българското общество. Показателен е фактът, че 30% от българската армия по онова време е била съставена от роми – като редови войници, мобилизирани или трудоваци. Получава се парадокс – България е съюзник на Германия, а оркестрите, които са изпратени с българските войски в Гърция, Сърбия или Македония са ромски. Те заминават със семействата си, там им се раждат деца. През 1943 самите военни съветват ромите да избягат обратно в България, защото положението се влошава.

Режисьорката намира в това истински пример за толерантност, който нито българите, нито ромите би трябвало да забравят.

Филмът е сниман в Германия, Хърватия и България, за да се направи паралел между съдбата на ромите в различните части на Европа. В Хърватия, например, е избито почти цялото ромско население като 600 роми успяват да избягат в Сърбия. В Румъния биват убити около 30 000.

"Весел е циганският живот" разказва и за масовите покръствания на българските роми между 1937 и 1942 година. Преди войната 90% от ромското население, което е работило основно в промишлеността и в земеделието, е изповядвало исляма. Имало е и масово преименуване.

Това, което притеснява Людмила, е, че в наши дни национализмът все повече и повече се завръща в Европа. След работата си по филма тя открива плашещи паралели между Европа днес и Европа от 1934 година. И се надява, че историята за българските роми от Втората световна война, ще ни служи като пример. Спасяването на най-уязвимата част от едно общество по време на един от най-жестоките исторически периоди е нещо, с което България може само да се гордее, казва тя. Колкото до това кой точно е спасил българските роми, тя предпочита да остави въпроса отворен и всеки да си отговори сам. А Людмила сериозно възнамерява да продължи да се занимава с тази тема и сега е кандидат-докторант в БАН.

Филмът "Весел е циганския живот" е представен за първи път в България през 2017. Селектиран е на фестивалите Roma Cinema DOC, Italy/2017, Ouchy Film Awards, Switzerland, 2017, Vasteras Filmfestival, Sweden. На 7 юни 2018г. е показан на Рома Фест като първият документален филм на жена-режисьор от ромски произход. Филмът е създаден с подкрепата на Националния филмов център.

***
Източник: www.dnevnik.bg

{BANNER_ID-4}