Вечният Бай Ганьо

Автор: Чавдар Николов

Преди пет години рисувах Бай Ганьо и Алеко по повод на вариантите за паметник на Алеко Константинов на "Витошка".

Кой да си помисли, че новата интерпретация на вечната книга на България ще направи опашка цели два часа в подлеза на университета. Каквото и да си говорим, колкото и да му се присмиваме, бай Ганьо е част от нас. Вярно по- мърлявата, по-ориенталската, по-лучената ни част.

Мигар няма и днес келепирец в "Псалм 91"! Мигар "Тези тойоти купувате ли ги? Я, дай една насам!"!

Мигар и сега културният избор не стига до "Чунким баща ми все опери е слушал", или хората на Данко Хаирсъзина вече не гласуват правилно с "кръвясали очи"! Или пък девизът на днешната шишиевата журналистика не е "Пусни пердето, па псувай!"?

Да не мислите, че се присмиваме на днешния актьор в ролята на бай ви Ганя? Неее, присмиваме се на огледалото пред нас. Огледалото, което така усърдно придържаме и не можем да счупим.

Май затова "Бай Ганьо" е вечната книга на България, вечната ни присъда.

А Алеко се смее вече повече от сто години. И ние с него.