Вече наистина не знам какво ни става.
Години наред говорим, че трябва да пазим децата си. Борим се срещу педофилията, срещу сексуализацията на децата, срещу всякакви опити възрастни хора да използват детската уязвимост за собствените си желания. И накрая стигаме дотам, че има хора, които защитават Калушев?! Сериозно ли?
След всичко, което излиза публично по случая, след свидетелствата, материалите и вече оповестените експертни заключения, според които става дума за сексуално влечение към подрастващи и психологическо манипулиране на деца, ние пак успяваме да се разделим на лагери и да започнем да търсим оправдания.
За мен тук няма „наши“ и „ваши“. Ако утре подобни данни излязат за човек, с когото съм бил на една кауза, на една сцена или в една организация, отношението ми трябва да бъде абсолютно същото. Защитата на децата няма политически цвят, няма партийна принадлежност и не може да зависи от това дали познаваме или харесваме някого.
Разбира се, живеем в правова държава и вината се установява по надлежния ред. Никой не трябва да бъде осъждан от социалните мрежи. Но има огромна разлика между това да изчакаш институциите да си свършат работата и това да си затваряш очите пред тежки данни и експертни заключения, защото не се вписват в представата, която си имал за някого.
И мен всъщност ме тревожи още нещо. Как е възможно възрастни хора да изграждат затворена среда около деца, да има данни и сигнали за сексуални посегателства, а обществото и институциите да не успеят навреме да защитят тези деца? Ето това трябва да питаме. Кой е знаел и кога? Имало ли е сигнали? Как са били проверени? Кои институции са разполагали с информация? Имало ли е пропуски и ако е имало - кой ще понесе отговорност?
Защото каузата за защита на децата има смисъл само ако сме последователни. Не можем да крещим „Пазете децата!“, когато обвиненията са срещу човек, когото не харесваме, а когато случаят стане неудобен за нас, изведнъж да започнем да търсим обяснения и оправдания.
Детето трябва да бъде преди идеологията, преди политиката, преди приятелството и преди репутацията на когото и да било. Ако действително искаме общество, което пази децата си, трябва да имаме смелостта да го правим и когато фактите са неприятни за хора, които сме смятали за „наши“.
Иначе не защитаваме децата. Защитаваме лагерите си.
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.