В момента текат някакви политически катаклизми. Довчерашните партньори се плюят и замерят с фекалии в ефир.
Във въздуха витае някакъв малоумен драматизъм…
Преди няколко години щях да коментирам, да пиша, да анализирам, да си правя каламбури.
Но днес, в този момент установявам, че прегорях напълно.
И достигнах до момента, в който вече наистина ми е все тая кой ще управлява тази проклета територия.
Управляваха ни всички в последните години. От комунисти до десни, от еколози до руски патриоти. А бе всичката флора и фауна се изреди.
И нито веднъж не усетих нещо хубаво в своя ресор.
Моя колежка бе написала оня ден статия, в която жалеше “добрите”.
Гледам ги и се чудя - кое им е доброто на добрите? Наско ли? Или всичките им братчеди, които, по подобие на ГЕРБ се оказват на различни позиции?
Не бе, просто е като фасул.
Защото нация, съставена от самопреценящи си орки няма как да излъчи читави политици.
Ако посеете семето на злото, ще добиете реколта от цветя на злото.
Който е чел Бодлер, ще се сети…
Но у нас четенето на Бодлер не е на пиедестал.
Чалгата вече е част от бита ни. Младите са я приели и твърдят, че тя не бива да се отхвърля.
Мисля, че някъде тук, някъде точно в този момент ние, последните съпротивляващи се вътрешно на адската тъпота наоколо е време да се предадем.
Да развеем белия флаг и да приемем факта, че залудо се опитахме да правим революции.
И че залудо изтъркахме подметките си да ходим по протести.
Това е края на историята. Оттук нататък започва нейното повторение, но не като комедия, а като песен, продуцирана от Митю Пайнера…
…вече не ми пука за нищо…
…дали съм жив, или съм умрял, без да се усетя???