Вчера бяхме на протест...

Автор: Ана Топалова, ФБ

Вчера бяхме на протест.
Отделихме един час от иначе силно натоварения график за деня, за да заявим, че сме ПРОТИВ ( да не изреждам какво, вие си знаете).

Какво ми остана като усещане?

Жалка история, нямаше "море от народ", не искам да споделям приблизителните си впечатления за броя на протестиращите, за да не влизам в излишни полемики, но на фона на случващото се, това беше шепа народ.

Объркани, някои ентусиазирани, но изобщо жалко усещане. С голямо желание за проява на справедливия си гняв, но без реална възможност за каквото и да е отключване на потенциала и силата си като народ.

Най- тъжното нещо е да не можеш да осъществиш потенциала си. Заложбите останали заключени в нас ни изяждат, изисквайки осъществяването си. Ако не им го дадем, те се изкривяват и ни унищожават по един или друг начин. А как осъществяваме заложбите си, своята сила и потенциал?

Обикновено търсим помощ от учител, който да ни води през дългия път на усъвършенстването. Един клас от талантливи и умни деца, без мъдър учител и водач, няма да успее да развие потенциала си.

Така стана и вчера.

Имаше много мили възрастни хора, имаше простовати хора, интелигентни физиономии, родители с дечицата си, честни лица, а и не толкова... Срещу тях точно толкова полицаи, охраняващи ПРАЗНАТА сграда на парламента, т.е. едно нищо, защото виновниците за протеста си бяха тръгнали от работа в 10ч. сутринта! ( гавра, нали?)

Много по- голяма част от полицаите излъчваха чувство на неудобство от неловкото положение, защото и те знаят, че този гняв е справедлив, нали най- малкото и те, и семействата им дишат този въздух, ако нищо друго няма значение...

Разбира се, набиваха се на очи няколко представители на професията полицай, които още на пръв поглед разбираш, че са събирателно на всички негативи, които можем да си представим, те бяха тартори, в очите им присветваше жажда за конфликт и задължителното надмощие, което ще покажат, ще накажат, ще мъстят за това, че са или не са...и никога няма да бъдат, заради...

Представих си тези погледи във всички политически чистки, които България е преживяла.

Видях в тези очи страстта за убийствата, за измъчването на жертвите, прикрити зад властта и фалшивата политическа и античовешка кауза, която са обслужвали. Другите са били с тях от страх, или защото са научени да не мислят.

Властта разчита на лудостта и я използва.

Не можах да се сдържа. Разплаках се. За тези съсипани животи, за всички умни, способни и морални хора, които не издържаха и вече не са сред нас, и за тези, които се обезвериха и тръгнаха, защото животът е един, а те искат да градят, защото просто го могат, искат да оставят следи !

А в рядката кал следи не можеш да оставиш...
Няма учители, няма водачи. Има шепа народ със своя потенциал, такъв какъвто е, малък или голям все едно, но е честен такъв какъвто е, със своето желание и своето незнание как. Въпреки всичко, въпреки обезверяването и озверяването. Но е сам, сам, сам.....

И да, срам за всички, които са популярни, известни и уважавани и не са на улицата! Върху какво работите, уважаеми колеги от сферата на културата? Пиеските и тeлевизионните  предавания, няма да съживят трупа, на който си мислите, че правите изкуствено дишане с работата си.

Времето е разделно - или сте вън и с категорична позиция ПРОТИВ, или сте с онези, а те са грозни, некадърни, алчни и зли.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}