Вашингтон играе губеща игра с Китай

Вашингтон играе губеща игра с Китай
15-05-2021г.
13
Гост-автор

Час У. Фрийман е гост-професор в Института по Международни и Публични Отношения Уотсън към Университета Браун и бивш асистент на Секретаря по Отбраната на САЩ по въпросите на международната сигурност.

 

Вашингтон разработи няколко добре уцелени възражения срещу китайското икономическо поведение и започна търговска война. Вашингтон беше стреснат от потенциала на Китай да задмине Америка и се опита да я забави с ескалираща кампания на „максимален натиск“. Вашингтон видя Китай като заплаха за военното превъзходство на САЩ и се опита да я възпре.

Щатските феремри загубиха по-голямата част от своя $ 24 милиардов китайски пазар. Щатските компании трябваше да се задоволят с по-ниски печалби, да съкратят заплати и работни места, да откажат увеличение на заплатите и да увеличат цените за американските потребители. Преминаването на САЩ към управлявана търговия имаше цена от приблизително 245 000 американски работни места, заедно с намаляване на БВП на САЩ с $ 320 милиарда. Американските семейства плащат средно на година $ 1.277 повече за потребителски стоки. Почти нямаше възстановяване на американските работни места, които бяха изнесени в Китай. САЩ могат да очакват загуба на 320 000 работни места до 2025та и $ 1,6 трилиона по-нисък БВП от това, което можеше да бъде.

Китайският търговски излишък като цяло се покачи до нова висота от $ 535 милиарда през 2020. Пекин подобри позициите си като занижи някои бариери, усили свободната търговия с държави, различни от САЩ и спонсорира механизъм за уреждане на търговски спорове, заменящ саботирания от Щатите механизъм на Световната Търговска Организация.

Китай не кара напряко. Той инвестира всяка година с 8% повече в образование. Китай вече наброява една четвърт от STEM-работната сила в света (завършилите дисциплините наука, технологии, инженерство, математика – б.пр.). Неговите инвестиции в наука са почти равни с тези на САЩ и се покачват с годишен рейтинг от 10 процента, докато американските падат. Неговата инфраструктура няма равна в цял свят. Китай притежава 30% от световните производители, срещу 16% на Америка и разликата се увеличава. Той стана най-големият потребителски пазар в света през 2020та година. Икономиката му е яростно конкурентна. Китай има много проблеми, но действа единно и над тях.

Основното предизвикателство, което представлява Китай, не е военно, а икономическо и технологично. Но Съединените Щати са подготвени да се справят само с военни заплахи. Китай се превърна в антидот за американския синдром на липсващия враг след Студената Война и благодатен претекст за американските милитаристични разходи. Има самолети и кораби на американската отбрана, които агресивно патрулират китайските граници, но няма китайски самолети и кораби около американските брегове. Американските бази са обградили Китай. Китайски бази близо до Америка няма. Въпреки това Вашингтон увеличава бюджета си, за да направи по-надеждна способността си да надвие Китай. Но в дългосрочен план Вашингтон не може да похарчи повече от военния бюджет на Китай, нито може да се надява да го победи на собствената му територия.

Съперничеството може да повиши способностите на участниците в него. Но антагонизмът, търсещ максимално обтягане на отношенията, не е изгоден. Той вкоренява враждебност, оправдава омраза, обида и заплашва да отслаби и двете страни.

Всички държави, без изключение, искат мултилатерална подкрепа за справяне с предизвикателството, вместо унилатералната конфронтация на САЩ. Те желаят да приобщят Китай при условия, които засилват суверенитетите им, без да правят Китай свой враг. Ако Съединените Щати упорстват в конфронтацията, ще се окажат в ситуация на нарастваща изолация. Предвид състоянието на американската демокрация, ако политиката спрямо Китай е дефинирана като морално усилие, повечето други нации ще се алиенират, вместо да бъдат привлечени.

Съществуват много проблеми, които не могат да бъдат решени без участието на Китай. Китайският капацитет трябва да бъде използван в решаването на тези американски интереси.

САЩ трябва да оставят пазарните сили да изиграят основната роля в управлението на търговията и инвестициите, създавайки рамка за търговията в чувствителните сектори, които охраняват интересите в отбраната, докато се възползват от предимствата на китайския принос във веригата на доставките.

Съединените Щати трябва да си сътрудничат с Китай за реформите на световното управление и за справяне с глобалните проблеми от всеобщ характер, като намаляване на разрушаването на околната среда, пандемиите, ядреното превъоръжаване, финансовата нестабилност на световната икономика, бедността и установяването на стандарти за новите технологии.

Съединените Щати би трябвало да работят с Китай за улесняване на неизбежния преход от доларова хегемония към мултилатерален монетарен ред, който да запазва американското влияние. Да се възползват, а не да бойкотират инициативата за Китайския Пояс и Път, да извлекат максимума от неговите възможности и връзки. Да промотират преките преговори и взаимните отстъпки между Китай и Тайван, вместо тяхната конфронтация. Да разширят консулските връзки, да възобновят обмена, да промотират синологията, за да увеличат познаването и разбирането на Китай.

Придържането към военно съревнование дава на Китай причина да увеличи залога и да поеме провокацията, което да доведе до взаимноизтощаващо състезание по въоръжаване.

Поддържането на зависимата от Щатите позиция на съседите на Китай, вместо да бъдат подпомогнати за придобиване на самостоятелност, ги въвлича в американския конфликт на интереси с Китай, без да им дава възможността да разрешат собствения си конфликт. Те имат нужда повече от дипломатическата подкрепа на САЩ, отколкото от военната, за да изработят modus vivendi с Китай.

Политиката на САЩ спрямо Китай би трябвало да бъде част от нова, по-широка азиатска стратегия, различна от налагането на отношения между другите азиатски нации и от определянето на политиките в региона. За да удържи срещу Китай, САЩ трябва да обнови конкурентните си способности и да изгради видимо по-добре управлявано, по-образовано, по-егалитаристко, по-отворено, по-иновативно, здраво и свободно общество.

Източникeastasiaforum.org

Превод: Екатерина Грънчарова

Banner

© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.