Вангел Вангеловски, Албания: Ако носиш душа на българин, границите нямат значение

Вангел Вангеловски, Албания: Ако носиш душа на българин, границите нямат значение
20-10-2021г.
15
Гост-автор

Де е България?

„Де е България?“ е кампания на Фондация Българска Памет, посветена на онези българи, които са останали извън пределите на България и са се превърнали в граждани на други държави по независещи от тях причини. Въпреки историческите факти, довели до това, обаче, тези българи ревностно пазят и предават в поколенията българския език, традиции и обичаи. Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни.

Днес ще ви запознаем с 26-годишния Вангел Вангеловски от Албания, който в момента живее и учи в Стара Загора и е лекар специализант по Урология. Той е едно от децата на България, разпръснати по света, но с гордост нарича себе си българин, макар че никога в детството си не е чувал за родината на предците си. Мечта ли е България за българската общност в България, как се е почувствал, когато за първи път е стъпил на българска земя и какви са плановете му за бъдеще ще разберем от интервюто на Вангел пред екипа на Фондация Българска Памет.

  • Здравей, Вангел! Като начало, искам да те върнем малко назад във времето. Разкажи ни повече за твоето детство в Албания и ученическите ти години.

Вангел: Бих могъл да кажа, че съм имал истинско и щастливо детство. Материалното липсваше, но за сметка на това духовната част беше в изобилие. Основно си образование съм завършил в училището в селото, а гимназия съм завършил в Корча – „Темистокли Гърмени“, една от най-престижните гимназии в Албания. Докато бях в гимназията ми се наложи да работя около една седмица, за да мога да „изкарам“ пари за първия си телефон. Бях много щастлив. Баща ми ме научи, че всичко трябва да си заслужа с труд. Израснал съм в много топла и уютна среда. В среда, къдев която семейството е в центъра и всичко започва от там. Ценности за които съм благодарен на моите родители, че са ми ги показали.

  • Какво твоето семейство ти разказваха за България, когато беше малък?

Вангел: Ако трябва да отговоря честно, моите родители не са ми говорили, преди аз да дойда да уча тук. Основната причина е била, политическата пропаганда която се водеше години наред в нашата област. След идването ми тук, аз бях достатъчно зрял за да науча истината. Приликите в езика, традициите, обичаите…

  • Разкажи ни повече за българската общност в Албания. Подкрепяте ли се, пазите ли българските традиции?

Вангел: В нашата област има 9 села. Езика, който говорим е стар български език, който с времето е придобил леко изменен вид, но разбираем от българите в България. Много от традициите и обичаите са същи като българските. Има много хора които са с Българско самосъзнание и истински обичат България.

  • Отбелязвате ли празници или големи събития с българите в Албания?

Вангел: Там празнуваме всички български и християнски празници. Даже на големите християнски празници като Великден, Гергьовден, в определни села се празнува с жива музика в центъра на селото. 

  • От какво има нужда българската общност в Албания?

Вангел: Моето мнение е, че има нужда от повече гласност на проблемите им. Малко повече помощ и подкрепа от българската държава и обич, такава каквато е от брат към брата. 

  • Чустват ли се българите в Албания по-малко българи, защото не живеят в България или не са родени тук?

Вангел: Не мисля. Който е българин и се чувства такъв, няма значение къде живее. Има ли „душа“ на българин, границите нямат значение. Така мисля аз. 

  • Чувствали ли сте някога обидени или забравени?

Вангел: Не. Даже съм благодарен на държавата България. Благодарен за възможността, която ми даде, да дойда да уча тук, да се развия на равно с българските ми състуденти. Като изключим, проблемите които имах след идването ми с установяването на произхода, за другото съм благодарен. 

  • Мечта ли е България за българите в Албания?

Вангел: Бих казал, че да. За много хора България е мечта.

  • А ти какво си спомняш от твоето първо посещение в България? Какво почувства, когато стъпи за първи път на българска земя?

Вангел: Аз бях много превъзбудеnн при първото ми идване тук. Все пак започвах нов етап от живота си. Университет, нова среда, нови хора, но няма да забравя чувството, че все едно и преди съм бил тук. Все едно съм вкъщи. 

  • Коя е твоята родина?

Вангел: Албания, защото там съм роден.

  • А когато те попитат каква е твоята националност?

Вангел: Българска, защото такъв се чувствам.

  • „Де е България?“ – този въпрос е метафоричен, но кажи ни, къде за теб е България?

Вангел: Навсякъде по света където бие българско сърце.

  • Гордост ли е да си българин в днешно време?

Вангел: Да, за мен е гордост. 

  • Какви са плановете ти за бъдещето, какво искаш да постигнеш?

Вангел: Труден въпрос. Ще кажа какво не искам и после какво искам. Не искам да бъда посредствен в работата ми, не искам да съм на едно и също ниво както в работата си, така и в живота. Искам да продължа да бъда човек на първо място, защото без това няма как да бъда нищо друго, дори и да искам. Искам да се развивам в това което специализирам, именно урологията. Да постигна мир със себе си и световен мир.

   Източник: bgmf.eu

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.