Ваксини и мерки – лична свобода, само ако не уврежда чуждата Да се ваксинираш е гражданско и солидарно задължение, но изкривяват въпроса

Коментарът по-долу е на 80-годишния испанския юрист Хосе Антонио Мартин Палин от в. „Ел Паис“ за правата при ваксиниране и налагането на предпазни мерки. Той е председател на Испанската асоциация за човешки права, представител на Испания в Международната комисия на юристите в Женева. Бил е прокурор и магистрат във Върховния съд – сега е почетен магистрат. Член е на Испанския комитет за биоетика.

***

Когато говорим за мерки като ваксинация, комендантски час или ковид паспорт, трябва да сме наясно, че тези решения се приемат единствено със здравни критерии, подкрепени от изследвания и анализи на учени. Те са в контекста на пандемия, чиито много сериозни последици за общественото здраве не е необходимо да се подчертават. В разгара на дебатите в цяла Европа относно необходимостта от ваксиниране като противодействие на разпространението на пандемията, оставам с впечатление, че има изкривяване на истинската същност на въпроса. Разбирам, че нито едно правителство никога не е мислило да налага принудителна ваксинация, която би могла да се извърши само при тоталитарни режими.

В демократичните общества мярката ще се сблъска челно с конституциите и с всички международни текстове за защита правата на човека. След като се изключи принудителната ваксинация, възникна дебатът за задължителната ваксинация. Правителствата и здравните власти трябва да действат с етична, гражданска и правна подкрепа. Ваксинирането ми изглежда елементарно задължение, въпреки че не може да въведено императивно с валиден за всички закон. Дори в изключителни ситуации то може да се сблъска с личните права на хората, които отказват да бъдат ваксинирани, колкото и неправдоподобни, странни и неприемливи да са техните аргументи пред научните доказателства.

Негационистите трябва да се сблъскат с последиците, които могат да възникнат от отрицателното им отношение, защото е очевидно, че техните права не са абсолютни и трябва да бъдат подчинени на общото благосъстояние. Изправени пред опустошителните последици от пандемията (повече от 84 000 смъртни случая в Испания към момента на писане на тези редове), не е възможно те да ползват абсолютни права и да се държат по ирационален начин. Обществото не може да понесе безропотно подобни нагласи.

Публичните власти по конституционен императив имат мисията да организират и опазват общественото здраве чрез превантивни действия и оказване на съответните услуги. Конституцията позволява да се установят определени предпазни мерки, които да предотвратят сериозната опасност за обществото от отказващите да бъдат ваксинирани.

Във Франция изискването за т. нар. „ковид паспорт“ (сертификат за ваксинация) са категорично одобрени от Конституционния съвет (бел. ред. – съответствие на българския Конституционен съд), а неговите аргументи са валидни за подобни ситуации – като тази в Испания.

Аргументите на френските магистрати са в няколко посоки: социална, трудова и културна. Те смятат за конституционна задължителната ваксинация на трудещи се от професии, които работят в контакт с много хора, като здравни работници, сервитьори или пожарникари (критикувани са, че са изключени полицаите). Вярно е, че решението предизвика отрицателната реакция на някои сектори, имаше и улични демонстрации. Броят на протестиращите и използваните от тях аргументи ми изглеждат незначителни и дори демагогски.

Конституционният съвет разглежда „ковид паспорта“ като мярка, която позволява „балансирано помирение“ между индивидуалните свободи и общественото здравеопазване.

Изправени пред доказателствата за широко разпространените опасности, които възникват в общественото здраве поради това, че не са постигнали 100% ваксинация, негационистите (бел. ред. – отрицателите, невярващи в епидемията) трябва да са наясно, че не изпълняват своите граждански, етични и дори законови задължения. Съществуват задължителни морални изисквания, които в изключителни ситуации могат да предизвикат законни реакции, ограничаващи всяко ваше право.

Някои специалисти в областта на здравните науки, като Доусън и Дженингс, смятат, че солидарността също е чувство: „Афективното разпознаване на човешките взаимозависимости“, включително взаимозависимостите между здравословните състояния на индивидите. Твърдят, че солидарността „осигурява разумна мотивация за етично поведение“. В област като организацията на здравната система, се задава въпросът: какво изисква солидарността на всеки един от нас, за да допринесе за здравето на другите? Този въпрос може да отнесе към темата за задължителната ваксинация.

Напълно споделям същността на аргументите на френския Конституционен съвет: отказът от ваксинация може да засегне трудовите права или достъпа до определени обществени места на много други хора.

Групата по етика и защита на данните на Испанското дружество по епидемиология постанови, че „в общественото здраве се движим от принципа на увреждане на другите, формулиран от шотландския философ Стюарт Мил: „винаги трябва да зачитаме личната свобода, докато тя не вреди на други“. Държавата има задължението да приеме мерки, които да гарантират пълна имунизация срещу основните инфекциозни заболявания.

След като изключих възможността за налагане на задължителна ваксинация, смятам, че има солидни етични и правни основи (Закон за трудовите рискове), които да изискват ваксинирането на някои групи, поради специфичния характер на тяхната работа. Имам предвид на първо място работниците в старческите домове, както и тези, които предоставят обществени услуги (здравни работници, полицейски служители, пожарникари, водачи на средствата за обществен транспорт) и други. В тези случаи общият принцип на доброволност при ваксинирането може да бъде заменен с този от задължителен характер. Индивидуалните права не са засегнати, а етичните и социалните ценности на общността се засилват. Търсенето на „балансирано помирение“ спомага и за укрепването на нашето демократично здраве.

***

Към 31 август в Испания (население 47,5 милиона, 11% – деца под 12-годишна възраст) са напълно ваксинирани 70% от жителите на страната. Изчислява се, че под 6% са отказващите да се ваксинират – по една или друга причина.

– –
Автор: Хосе Антонио Мартин Палин, в. „Ел Паис“

Превод: Йосиф Давидов

Източник: e-vestnik