В КАКВО СЕ ПРЕВРЪЩАТ МЕЧТИТЕ

(накратко)
През 94-та, Боби Михайлов беше герой. 

Беше: „този невероятен Боби Михайлов“, хората го обичаха и реваха много, поради футбол, а аз имах картичка на Боби Михайлов. 

Някъде там, по пътя на порастването, футболът, идеята за футбол, уважението към играта и играчите почна да се стопява. Особено след Бербо ерата и надеждите да случим нещо с националния отбор и Стоичков като треньор. Героите преядоха с власт.

После години мъка, помия, унижения, бедност, мизерия, корупция, структурни безобразия, изоставени стадиони, които се рушат. Всички талантливи деца се отказаха от футбола. 

Богатите имаха много повече възможности. Бедните нямаха никакви възможности, за да продължат в такава обстановка. После всичко свързано с футбол беше тотално задушено и от години на стадиона е все едно и също: „кур за БФС“ и така до днес. 

Днес клубните привърженици се обединяват и макар да са малко хора, показват смелост. Така се иска оставка. 

Тази вечер футболните фенове правят това, което трябваше да направят българските граждани срещу властта. На всички клакьори на политици и радикални поклонници на партии казвам: засрамете се. Футболните фенове са повече от вас. Количествено и качествено. И някой ден ще прехвърлят бунта напред. 

И ще се постигне най-невъзможното освобождение от 150 години насам: освобождението на българи от българи.