Филми, правени по шаблон, филми, ограничени от правила, филми, следващи алгоритъм

Тези дни имах малко повече време и реших гледам нови филми от европейското кино, защото киното е отражение на културата, духа, развитието, проблемите на едно общество. 
На нищо интересно не попаднах, но си направих труда да си спомня част от най-любимите ми филми от френското, германското и испанското кино, защото са смятани за водещите в Европа. 

За периода 2000-2011 излизат някои от любимите ми френски филми, без да претендирам, че разбирам от кино : Амели Пулен (2001), Скафандърът и пеперудата(2007), Най-дългият годеж (2004), Недосегаемите (2011), Детски игри (2003), Пророк (2009), Хористите (2004), Наука за съня и много други. 
Оттам насетне, т.е. от 2012 до днес, двата най-популярни френски филма и единствените с по-високи оценки са "Синият е най-топлият цвят" (2013) и " Портрет на момиче в пламъци"(2019), като и двата са за любов между две момичета. Другите малко по-популярни през този период според сайтът  imdb са "Тя"(2016) и "Ръжда и кости", които според мен са по-скоро посредствени. Аз поне не се сещам за филми от този период, които да харесам, с малки изключения.

И за лаик като мен обаче е видим този брутален, гигантски спад в качеството, разнообразието по жанрове, теми и идеи за последните 11-12 години, в сравнение с по-предното десетилетие. Да не говорим, че много от по-възрастните дори биха ми шибнали шамар, ако тръгна да почна да ги сравнявам с по-предни десетилетия чрез филмите на Годар, Кокто, Трюфо, Мелвил, Тати, Мал и т.н. 

Като любител на киното, ще ви разходя и през  германското кино. През периода 2000-2011 излизат филми като "Животът на другите"(2006), Крахът на Третия райх" ( 2004), Сбогом, Ленин (2003), Вълната (2008), Експериментът (2001), Срещу стената (2004), Последните дни на Софи Шол, Храна за душата (2009), Реванш (2008).
Докато най-популярните филми от 2012 насам са Виктория (2015), Извън системата (2018), Свободно падане (2013) и наскоро излезлия "На Западния фронт нищо ново" (2022), който не е лош, но честно няма да ми стане любим. Една гей-драма, два-три за тийн израстване и проблеми, и една военна драма по роман на Е.М. Ремарк. 
Мен ако питате, отново пълно падение, творческа пустиня с малки оазиси тук-там. За последните 11-12 години е трудно да изброиш на пръстите на едната ръка значими германски филми, ако има въобще такива. 
Не е по-различно и за испанското кино. Там през последното десетилетие за щастие се появи Ориол Пауло, който да спаси положението, но една птичка пролет не прави. А италианското кино е много далеч от това, което бе някога. 

Някой може да каже, че всяко поколение си харесва своите филми, но това не е така. Хората харесват хубавите филми. 
Аз се сещам за един основен проблем в този видим спад, това интелектуално западане и липса на иновативни идеи, оригинални сценарии и смели режисьори.
Цялата тази розова културна диктатура с канселациите, със задушаващата псевдокоректност, с налаганите насилствено и ненужно етнически, расови, многополови квоти, с пропагандирането на предначертани политики - това доведе нещата дотам, че да се молиш филмът да не е пресолен със задължителните съставки, от които да излезеш от киното с изплезен от разочарование език и разтопен от досада мозък. 

Филми, правени по шаблон,  филми, ограничени от правила,  филми, следващи алгоритъм.