На 30 април 1876 г., Батак осъмва обграден от 8 хилядна башибозушка армия, предвождана от Ахмед ага Барутанлията. По височините се веят турските знамена, пищят зурните и тягостно думкат тъпани.
Първите боеве започват на позициите „Св.Троица” и „Кънева борика”. Геройски се защитават позициите „Гробето”, „Беглишките хармани”, „Калино бърдо”. На „Галагонката” падат последователно 4 турски байрактари. Въстаниците се командват от Колю Църпев и Т.Колчов. Силите са катастрофално неравностойни. Обръчът се стяга.
При създалата се обстановка Революционния съвет взема решение за пробив на отбраната и спасяване на населението.
През нощта опитът им се увенчава с успех-обръчът е пробит при Пищроневото дере.
За съжаление само около 800 души тръгват след Петър Горанов и Стефан Керелов. Изтеглят се в гората и се спасяват кой както може.
А в Батак започва голямото клане, в което загиват около 5000 души.