Израел изпадна в тежка политическа криза, след като Бенямин Нетаняху не успя да сформира правителство и Кнесетът гласува за своето саморазпускане. Предстои в страната да се проведат предсрочни избори на 17 септември.
Кризата обаче заплашва от политическа да се превърне в обществена. Предстоящият вот до голяма степен ще определи бъдещето на Израел. Предизборната кампания ще се фокусира на наболели вътрешни проблеми и разделения, които са премълчавани от години.
Избирателите ще трябва да отговорят чрез гласовете си на въпроса дали Израел е светска държава и каква е ролята на ултраортодоксалните евреи в нея.
Темата бе повдигната от съюзниците на Бенямин Нетаняху от националистическата светска партия „Израел бейтену" внесоха законопроект, който предвиждаше прекратяването на практиката ултраортопдоксалните евреи да бъдат освобождавани от военна служба.
Това не само предизвика разнобой между бившите политически приятели и лиши Нетаняху от възможността да състави своето пето правителство, но и разкри дълбокото разделение в израелското общество.
Ултраортодоксалните евреи имат голямо политическо влияние във фрагментирания израелски парламент и доста често от тях зависи подкрепата за управляващите. Те използват ситуацията през десетилетията, не само за да запазят различния си начин на живот, но и за да налагат своето виждане за общественото статукво на другите. Така, например, по тяхно настояване спират по-голямата част от търговията и общественият транспорт в събота.
Те също така упражняват монопол по въпросите на брака, погребенията и приемането на друга вяра. Всеизвестен факт е, че в Израел бракосъчетанията се извършват само по юдейския религиозен канон, а желаещите да сключат граждански брак, особено с представители на друга религия, го правят в чужбина.
Известна е и голямата неприязън на ултрарелигиозните евреи към хомосексуалистите. Преди четири години ултраортодоксален евреин уби 16-годишно момиче на гей парада в Йерусалим.
Освен това, те управляват отделна училищна мрежа и много често имат големи семейства, за които получават финансови помощи от хазната.
Това, което обаче дразни изключително много светски настроените евреи, е освобождаването на ултрарелигиозните от военна служба по религиозни причини. Това се случва в страна, където мъжете прекарват в армията около три години и в която службата често включва реално участие в бойни действия.
„Нямам нищо против ултраортодоксалната общност и мисля, че тя би трябвало да се интегрира", каза Авигдор Либерман, лидер на „Израел бейтану”, цитиран от Асошейтед прес. Според него Нетаняху напълно е капитулирал пред ултрарелигиозните евреи и „не може да има правителство, в което нещата се диктуват само от една група."
„Да дадеш живота си за страната е висша жертва. Безотговорно е в Израел да има хора, които живеят наготово, които имат наглостта да се отнасят към нас, останалите, като към по-долна класа наемници, които да им осигуряват прехраната", казва икономистът от Телавивския университет Дан Бен-Давид, президент на Института за социално-икономически изследвания „Шореш", който проучва тенденциите в общността.
Бен-Давид смята, че проблемът със задължителната военна служба е „симптоматичен" за нещо много по-сериозно.
„Те привидно предпочитат да не участват в съвременното общество, но нямат угризения да претендират за неговите плодове - от съвременното здравеопазване, през съвременната инфраструктура, до значителното субсидиране на начина им на живот", убеден е той.
Освобождаването от военна повинност на ултраортодоксалните евреи датира от създаването на Израел през 1948 г., когато правителството оставя изучаващите религия студенти извън армията. Но оттогава броят на освободените нараства значително, а водачите на ултраортодоксалните оказват яростна съпротива на промените в тази посока.
