Украйна - новият барутен погреб на Европа

Украйна - новият барутен погреб на Европа
24-02-2022г.
17
Гост-автор

Ето пример за безразсъдство – президентът на Украйна поиска ядрено оръжие. Вместо да признае автономността на двете републики и правото на гражданите си да говорят на собствения си език, както това е в Канада и Белгия, той мечтае за ядрена война – война, в която управляваната от него държава ще престане да съществува. И не само тя.

Признаването на Донецката и Луганската народни републики от Русия и сключването на договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ с тях е пряко следствие от новия политическия курс на страната спрямо САЩ и НАТО.

Негова съществена особеност е това, че Русия за първи път открито и пряко им се противопостави, искайки еднаква сигурност с тях. За по-голяма убедителност на своето искане тя демонстрира нарасналата си тактическа конвенционална и стратегическа ракетно-ядрена мощ.  Едва ли на Запад са изненадани от руските военни възможности, които те познават много добре, но със сигурност са изненадани от тона на искането и от решимостта да го постигне.

Увеличените възможности на Русия са една от причините САЩ и НАТО да се съгласят на преговори по част от повдигнатите от нея въпроси, изложени в предоставените им два проектодокумента през декември 2021 г. В последвалата размяна на отговори и предложения за преговори Русия нито отстъпи от исканията си, нито промени тона на разговорите, което изобщо не се хареса на противната страна.

Ясно е, че НАТО няма да отстъпи от заетата територия. Едновременно със съгласието за преговори, тази неотстъпчивост се демонстрира със силен военно-политически ход – гарантиране на териториалната цялост и независимост на Украйна, увеличаване присъствието на НАТО в източноевропейските страни и бързо доставяне на инструктори, наемници и въоръжение на украинската армия, превръщайки я в ударен отряд срещу Русия. Украинската армия, почувствала се по-уверено, съсредоточи боеспособните си поделения на границата с двете отцепили се области и започна интензивен обстрел на селищата по линията на съприкосновение.

Разрушенията и загубите сред населението на двете републики не можеше да не предизвика ответна реакция на Русия, чийто президент е задължен по конституция да се грижи за опазването на живота на руските граждани, където и да се намират, което се отнася и до почти 800-те хиляди руски граждани в ДНР и ЛНР.

Въпреки това Русия години наред не предприемаше действия, призовавайки Украйна да започне изпълнение на Минските споразумения, подписани от самата нея и одобрени от Съвета за сигурност на ООН, и надявайки се, че западните партньори ще окажат необходимото съдействие за това. С изпълнението им, украинските власти, вместо да стрелят по собствените си граждани, можеха да се договорят с тях и да запазят териториалната си цялост. Те обаче не постъпиха така и не стабилизираха вътрешната обстановка, а започнаха да провеждат политика на украинизация на рускоговорящите си граждани. Последното е достойно за осъждане поне от европейската общественост, но тя не го направи. Не го направиха и нашите поклонници на западните ценности, които осъждаха възродителния процес от края на 80-те години на ХХ век, но си затвориха очите за украинското безобразие.

След като част от дислоцираните на украинската граница руски войски започна да се изтегля, украинските части активизираха обстрела на Донецк и Луганск и даже тяхна диверсионна група проникна на руска територия. Трудно е да се прецени дали това е безумие или опит за провокация, но и двете ѝ бронирани машини бяха унищожени, а личният състав ликвидиран.

САЩ и НАТО трескаво се взираха в руско-украинската граница и уверено прогнозираха руско нахлуване в Украйна, дори самият американски президент определи 16 февруари като дата за нападението, а когато то не се случи, промърмори, че ще стане към 22 февруари, но и това не стана.

Украинската военна активност наложи евакуация на хората от застрашените селища в Русия и обявяване на всеобща военна мобилизация в двете републики. За няколко дни в Русия преминаха над 90 хиляди, за настаняване на които изявиха желание 45 региона. При създалата се обстановка на 21 февруари Русия призна двете републики, подписа договорите с тях и на 22 феавруари те бяха ретифицирани и от двете страни. Същевременно парламентът разреши на руския президент да използва въоръжени сили извън страната, с което създаде възможност за умиротворяване на региона на основата на подписаните договори с двете републики.

Нахлуване на руски военни части действително може да стане, но не така, както очакваха на Запад, а по начин, характерен за руския президент – обосновано, неочаквано и бързо. Възможно е поради това дипломатите на редица страни да напускат Киев. След време ще стане ясно дали това означава, че се изоставя на волята на съдбата толкова време отглежданото острие срещу Русия или е индиректна покана към Русия да действа по свой замисъл и план, прикривайки я с остри закани и шумни медийни изяви.   

Сигурно признаването на двете републики е против международното право, но дали със спазването му НАТО разруши Югославия и унищожи Либия? Нима съгласно международното право беше откъсната сръбската област Косово в началото на 2008 г. и беше създадена частично признатата Република Косово? Впрочем нашите управляващи я признаха, без да се съобразят с особеностите на собствената ни територия и без да се поучат от политиката на редица страни, имащи подобни особености.    

В този аспект имат ли морално право управляващите в САЩ и Европа, в това число и у нас, да говорят по медиите за Русия, а да мълчат за своеволията на Запада? Нали в евроатлантическото пространство се спазват еднакви морални ценности и правни норми? Или те не са съвсем еднакви за всички?

Признаването на двете републики е част от декларираните от Русия политически и военно-технически мерки за осигуряване на собствената си сигурност, след като партньорите не желаят тя да бъде взаимна. Предполагам, че тя няма да бъде последна и, ако САЩ и НАТО не се съгласят и не съдействат Украйна да стане неутрална страна, тя, превърнала се вече в нов барутен погреб на Европа, ще взриви не само континента, но ще предизвика глобални промени с непредсказуеми последици.

Напоследък усилено се коментира упадъка на либералния модел, налаган от Запада като универсално средство за благоденствие на планетата. Отдавна са ясни неговите недостатъци, водещи до деградация не само на човешката същност, но и на обществото като цяло. Именно с това не са съгласни редица страни, включително и Русия.

Упадъкът на либералния модел, заедно с проблемите, произтичащи от все по-мащабното внедряване на новата технологична революция в производството на материални блага, налагат преустройство на политическия модел. До голяма степен тази необходимост е в основата на съвременната политическа динамика и в стремежа на голямите страни да си осигурят по-добри възможности за бъдещото развитие на новата индустрия и на пазари за нейната продукция. Ако това не се постигне с мирни средства, то ще се реализира съгласно извода на генерал-майор фон Клаузевиц – войната е продължение на политиката с други средства.

В съвременни условия, ако се допусне такова развитие, то много вероятно е остатъците от човечеството да започнат всичко от самото начало. Това не са празни думи. Ето пример за безразсъдство – президентът на Украйна поиска ядрено оръжие. Вместо да признае автономността на двете републики и правото на гражданите си да говорят на собствения си език, както това е в Канада и Белгия, той мечтае за ядрена война – война, в която управляваната от него държава ще престане да съществува. И не само тя.

Надявам се, че до това няма да се стигне и че Русия няма да се предизвика за извършване на следваща стъпка, основание за което ми дават наложените вече не особено „адски” санкции. Надявам се също така, че признаването на двете републики ще доведе до успокояване на създалата се обстановка, ще даде време за обмисляне на следващи конструктивни действия и за постигане на споразумение за еднаква сигурност на двете противостоящи страни. Не се ли постигне това, все ще се намери безумец да взриви новия барутният погреб на Европа.   

   Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов

   Източник: "ГЛАСОВЕ"

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.