Учени предупреждават: Създадохме „тъмните векове“ на дигиталната ера

Може би мислите, че снимките Ви във Фейсбук или всичките Ви публикации в Туитър ще останат там завинаги, за да Ви напомнят за миналото. В действителност обаче, има риск голяма част от дигиталната ни информация да изчезне.
За разлика от предишните десетилетия, в днешно време дигиталната информация почти не е записана на физически носители. Старите Ви компакт дискове, например, няма да оцелеят повече от две десетилетия. Това тревожи архивистите и археолозите и се явява сложно дигитално предизвикателство.
„Вероятно някой ден ще знаем по-малко за началото на 21-ви век, отколкото за началото на 20-ти“, казва Рик Уест, който управлява данните в Гугъл. „Началото на 20-ти век е белязано от употребата на хартия и филмови формати, които все още са достъпни, докато много от нещата, които днес правим, например да качваме в „облак“, са дигитални. „Не е нещо, което сме прехвърлили от аналогов носител към дигитален, а всъщност самият материал е роден и умира като дигитален без никакъв аналогов дубликат.“
Компютърните специалисти наричат тази ера на изгубените данни „дигиталните тъмни векове“. Други експерти наричат 21-ви век „информационна черна дупка“ понеже дигиталната информация, която създаваме сега, може да не бъде разчетена от машините и софтуерните програми на бъдещето. Те се тревожат, че всичките тези данни, които представляват дигиталната ни история, никога няма да бъдат възстановени.

{BANNER_ID-3}

Изненадващо, много от най-големите компании по света все още използват остарели методи за съхранение на информация като магнитната лента. Тя е въведена от IBM през 1952-ра година, с което се поставя началото на нова ера в електрониката.
Тази медия се е развила много според Лорън Янг, уеб продуцент в Science Friday и главен репортер в сериите от три части „Файлът не е намерен“, които изследват проблемите със съхранение на данни и загубите им. Една касетка с магнитна лента може да съхрани стотици терабита от данни, което се равнява на стотици милиони книги. „Миналото лято IBM увеличи обема, който може да побере касетката до 330 терабита, което е 330 хиляди гигабайта на касета. Големите компании като Гугъл и ускорителни лаборатории като Farmilab имат огромни библиотеки с хиляди касети“, казва Янг.

Въпреки че много компании използват дигитални технологии за първоначално съхранение, в много случаи магнитната лента остава резервния план. Това също може да създаде проблеми под формата на развиващи се магнитни формати и един феномен, наречен „изгниване на бита“. С времето дигиталната информация, записана на лента или на други носители, може да изгние или да се развали, ако не се съхранява правилно или е подложена на други лоши условия.
Кари Краус, доцент в Колежа по информационни технологии при университета в Мериленд в Колидж Парк работи по проект, с който се опитва да спаси и съхрани дигитални реликви, включително видео игри, и е наясно с проблемите на дигиталната ера. Тя говори и за другия проблем, наречен „софтуерно гниене“, при което стари файлове, игри и други данни стават неизползваеми, защото не съществува формат, който да чете и възпроизведе информацията.
„Различните формати за съхранение имат различна продължителност на живот“, казва Краус. „В нашия проект работихме доста с магнитни устройства като флопи дискове, а те имат продължителност от 10 до 14 години. Оптични устройства като ДВД-та и CD-та издържат дори по-малко. Това ще е проблем за устройствата с различни начини за съхранение на данни.“
Лорън Янг казва, че някои изследователи виждат надежда в най-новите технологии: съхранение чрез ДНК. „В общи линии изследователите са открили начин да съхраняват информация върху ДНК, което е молекула на милиард години, която съхранява есенцията на живота“, обяснява Янг. „Невероятно е, че могат да го направят. Всичко е синтетично, а не е геномно ДНК.“
В този случай капацитетът на съхранение се измерва в петабайти, т.е. милиони гигабайти. Списание Science пише: „Един грам от ДНК по принцип може да съхрани всеки бит информация, която някога е записана от хората в контейнер, голям колкото няколко пикапа“.
Кари Краус разбира нуждата да се обсъжда темата, но не може да реши дали фразата „тъмните векове на дигиталната ера“ е подходяща. „Имаме археологически руини и разрушени картини. Миналото винаги оцелява на фрагменти“, казва тя. „Аз не виждам запазването на миналото като бинарно, то или се пази или не. Има различни степени на запазване. Често можем да запазим части от едно по-голямо цяло.“

***
Източник: msn.com

{BANNER_ID-4}