Убиха последния умерен консерватор, последния вярващ в демокрацията

Убиха последния умерен консерватор, последния вярващ в демокрацията, политическия процес и дебатите десен, последният, който вярваше, че с либералите може да се разговаря. Тъжната ирония в случая е, че цялата популярност и "бранд" на Чарли Кърк се крепеше на идеята за диалога, дебата, взаимното убеждение с думи, което да замени насилието. Обикаляше непрекъснато университетски кампуси, пълни с фанатизирани леви хунвейбинчета, и се опитваше да разговаря с тях. Дълбоко вярващ, че либералите са добри хора, които просто са заблудени и излъгани, и които могат с рационални аргументи и разум да бъдат поощрени да си променят мнението. Докато се опитваше да разговаря с тях и да ги убеждава с аргументи, го застреляха с куршум в гръкляна и река от кръв потече пред камерите.

В студиото на голяма американска медия бяха заснети журналистите празнуват и ликуват при новината, че бащата на две малки деца е застрелян пред погледа на семейството си. Хиляди либерали вчера триумфираха в тик-ток, "Блускай" и туитър. Безброй видеа с либерали, които се радват на смъртта на "фашиста" Чарли Кърк.

Само за уточнение - в сравнение с Чарли Кърк, моите политически виждания са нещо средно между Адолф Хитлер, Франсиско Франко и Чингиз Хан. "Фашистът" Чарли Кърк беше възможно най-умерената, стерилизирана, корпоративна, 90-тарска версия на консерватизма. И въпреки това за тях беше "фашист", който заслужава да умре пред децата си. Тогава, питам аз, след като дори си най-умереният, мек и диалогичен спрямо тях, те пак искат ти да умреш и те наричат "фашист" - защо тогава да не бъдем истински фашисти? Защо трябва да си играем на умерени, а да не се превърнем в това, от което те се страхуват?

Наскоро имаше статистическо проучване сред поколението на зумърите. Белите младежи-зумъри са най-националистическото, реакционерско и мразещо демокрацията и либерализма поколение от един век насам. Същите тези младежи-зумъри са поколението, което е с най-малки шансове да създаде семейство и да си купи свой дом. Сами сметнете колко прави "2+2". Милиони радикализирани мъже, които мразят либерализма и системата му до дъното на душата си, които искат демокрацията да бъде елиминирана, и повечето от които няма да има какво да губят. И които видяха какво се случва с "умерените, които вярват в демокрацията и разговарят с либералите".

Просто умерените "консерватори" вече са изчезваща порода дори и сред по-старите поколения. Вижте дори един Елон Мъск. До преди 4 години той беше хипи-либертарианец, "All we need is love", Уудсток 68-а, "свободния пазар на идеите", "live and let live", "блаженни години, рокендролът беше млад". Само четири години по-късно Елон Мъск говори за расов реализъм, демографска подмяна на бялата раса и е с политически възгледи, които са близки до тези на Франсиско Франко.

Ситуацията силно ми напомня на прелюдията на Испанската гражданска война. Последните напъни и издихания на демокрацията. Едната част от обществото смята, че всичките ѝ опоненти до един са "фашисти, които трябва да умрат", а другата част е осъзнала, че с гласуване и политически средства не могат да се разберат и съжителстват с либералите и останалите копелдаци на либерализма - социализъм, анархизъм, комунизъм и прочие.

И в Испания тогава либералите са контролирали медии, институции и "интелигенция". И тогава са убивали и призовавали за убийството на политически опоненти и противникови журналисти. С характерния за всички либерални идеологии идеологически бяс са се борили срещи Христос и религията - убивали и изнасилвали монахини, изравяли труповете на монахини от гробищата и се гаврели с тях, събаряли статуии на Христос, разрушавали църкви. И тогава дясното е било прекалено широка коалиция от различни фракции - монархисти, карлисти (силно религиозни католици), умерени консерватори, млади фашисти.

Генерал Франко по това време служи на Канарските острови и е много предпазлив и прагматичен човек, който не иска да рискува. Когато обаче левите убиват поредния десен политик - Мигел Примо де Ривера, тогава положението става нетърпимо и генералите се вдигат на бунт. Иначе предпазливият Франко, който до този момент не е имал никакво намерение да рискува, разбира, че вече няма друг ход, освен да тръгне на война с либералите. До такава степен са се развили спонтанно и непланирано събитията, че разбунтувалата се испанска армия в Мароко (командвана от Франко) е нямало как да бъде транспортирана до Испания, защото това не е било предварително планирано и организирано. Заради това е било на косъм да се провалят нещата, трябвало е по спешност да се молят на Хитлер да им изпрати транспортни самолети, с които да пренесат армията в Испания - и ако Хитлер не е реагирал моментално, цялото въстание е щяло да се провали.

Рано или късно, гражданската война в Щатите е неизбежна. С либералите вече не може да се съжителства и не може с "политически средства" да се решават различията с хора, които искат ти и семейството ти да бъдете убити. Умерените и дебатиращи и вярващи в "святата демокрация" консерватори вече са изчезваща порода, Чарли Кърк беше един от последните.

В даден момент в следащите 20 години историята ще се намеси. Както в Испания, нищо няма да е предварително планирано и организирано. Повечето неща в историята стават спонтанно. Както си е спокойно "морето на историята", изведнъж водовъртежите ѝ те грабват и ти нямаш друг избор, освен да си последваш историческата съдба. Генерал Франко никога не е планирал да се превърне в диктатор на Испания. Плановете са му били да си гони кариера в армията, да си ходи на църква с жена му, да си гледа семейството - обаче водовъртежа на историята го е завъртял. Наполеон не е планирал да стане Наполеон, просто така са се случили събитията, историята го е грабнала и го е превърнала в Наполеон. Когато историята ти почука на вратата, нямаш друг избор, освен да ѝ отвориш и да я поканиш вътре.

За финал - просто вижте снимката на този човек със семейството му. После вижте как либералните журналисти празнуват и ликуват, че той е убит пред погледа на жена си и децата си , докато дебатира. Вижте и снимката на изровеното тяло на испанска католическа монахиня, с което млад ляв либерал се гаври. Историята както винаги е циклична и се повтаря. С тия хора не може да има една обща държава и не може да се решават различията с "политически средства".

Рано или късно демонизмът на либерализма и либералите трябва да бъде победен със сила и насилие или той ще унищожи всичко добро, красиво и богоподобно.