У нас е Северна Корея

Аз живея в 21 век. Искам да се стопля през зимата. Пускам си печката, внимавам да не я ползвам много. Гладен съм. Искам да си стопля супа. Вадя тенджерата от хладилника.

Сипвам си супа за да я стопля. Пускам котлона. Колко е хубаво да имаш отопление, печка за приготвяне на храна, хладилник. 21-ви век е. Токът спира. Хубава работа, каЗвам си.

Той тука тока спира често. Ще го изчакам. Чакам. Ям през това време някаква сухоежбина. Хладилникът мълчи. Стъмва се. Хладно е. Печката не работи. Мълча си и ми е мъчно.

Гладен съм. Хладният свят навън постепенно влиза в къщата ми. Идва токът. Изчаквам малко. Хапвам на светло още малко сухоежбина. Хладилникът е хладен към мене. Но е по топъл отпреди. Къщата също е хладна към мене вече. Преди беше по топла, защото имаше ток. Искам пак да си стопля супа. Пресипвам, пускам котлона. Сега трябва да видя отоплението. След всяко спиране на ток трябва да я проверявам отоплението.

Проверявам го често. Докато се обърна да видя какво-що, токът пак спира. Цък. Гледам невярващо. Колко е часа? Кой век? Курвааааааа. Мамка ви мръсна, червиви червеи да ви ядат. Нема да живея тука. Тука живот няма. Ще,посветя живота си на нещо друго. Някъде на топло. Някъде където няма да ви чакам. Не ви мразя. Отказал съм ви вас всички като цигари. Вие сте вреден навик. Вие сте нещастие, по време на чума. Вие сте довиждане.

Автор: Иван Пейчев

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}