Тъжни откровения

Тъжни откровения на капитан Петко Киряков, които сякаш са казани за днешна България:

"Освободихме се от турците, за да ни яхнат нашите "!!!

Като са го ударили през просото нашите управници, като Апостол Савов – трупат ли трупат: пара върху пара, лозе върху лозе.
Лакомо око човешко!
Адашко, адашкооо, ний гръмнахме Калъм Тома, че вземаше лихва от бедните хора по десет на стоте, сега по двайсет на стоте лихва си взимат и хич окото им не мигва.
Двайсет на стоте!... Да не говорим за далаверите.

- Е, аз ти казах тогава навремето, дай да караме хайдутлук, да събираме пари, а ти освобождение, освободителна дружина...

И какво стана сега?

Освободихме се от турците, да ни яхнат нашите. Тъй де...

- Правото, както пише в Корана, е в калъча. Не го ли разбра? Който държи калъча в ръцете си, той е прав.

- Тогава, войводо, защо да не се върнем пак в Балкана да си раздаваме нашата хайдушка правда?

- За кога, адаш? Аз съм вече на 47, а и на глава не можем да им излезем – един ще убием, друг ще тръшнем, трети ще изплашим, ала те са много, адаш – и полиция имат, и войска. Ще ни обявят за разбойници. Свършено е, адаш, а най-страшното е, че не са чужди, а родни братя!

- Ето, няма турчин да ни натиска. А що се хванахме гуша за гуша родни братя. Сдавихме се като кучета за кокала. Защо?
Ще ти кажа защо. От лакомия за кокала, от надпревара кой от кого повече да има. Ей това е, което разваля света.

- Опустялата пара, дето дава сила на този и онзи изедник да ни слага чатала на врата. Няма да има мир и управия и човещина, додето не се намери на тази пуста пара колая.