ЦИГАНСКИЯТ ЕЗИК В ЛИБЕРАЛНАТА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА

ЦИГАНСКИЯТ ЕЗИК В ЛИБЕРАЛНАТА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА
24-08-2022г.
613
Мартин Карбовски

Иван Бакалов търсил да намери кой е Васко Жабата - с това се занимаваме изненаданите от оркестър “Камчия” наблюдатели на епохата.

Аз пък следя другото - в много български текстове се промъкват цигански думи, така както в циганския език чуваш вмъкнати заемките от българския.

След “Комбайн-вършачка", което произведение е ново идиократично падение в нашата битност, аз дълго търсих какво значи “пала манде трошачка”. Същото вербално описание го има и в песента “Чай шукарие”, там текстът е нещо като “… хубаво момиче, недей да вървиш след мен…”.

Гугъл не ми помогна много - оказва се, че няма добър, подробен и дебел речник на българо-цигански-български. А вече се налага силно и от политическата конюнктура и от подпаветната идиокрация.

Така стигнах до извода без помощта на Гугъл, че тази част от текста описва празненство, след което остават сериозни щети (нещо, с което цигани и българи силно се гордеем).

“Пала манде” трошачка означава “след мен - трошачка”.

Разбира се, в тези културни идиоми заради мелодията се пропускат уточнителни подробности от книжовния български - като глаголи и предлози, но слушащият идиократ си дописва в съзнанието - “… комбайн съм аз, вършачка, след мене става трошачка”.

Същата строфа, така подредена на български, с лека прозодия може да се намести в елементарния ритъм на произведението.

Защо е изпято на цигански е въпрос за милиони долари, но научни статии по темата от “Нов български университет” няма да излязат. Може би, като че ли, ако ме разбирате правилно - някой ден в тази посока ще се намери нов учен, който на този текст след време спокойно ще лепне етикет: “ нов български език”.

Въобще новото е на мода, а на мен ми се струва, че е престъпление, не знам защо.

Занимавам вас и себе си с тия ъндърграунд просвети, защото няма да повярвате, но циганският език навлиза като бурен поток у нас през ориенталската култура. Музиката, срещу която се борихме, днес вече е текст. Текст на език, който не знаем, но упорито преследваме в моменти на екстаз и опиянение.

Докъде води това, е рано да се каже, а е и забранено. Но реалността е ясна - в музикално отношение българите все по-често слушат кючек с цигански текстове. Заемки от турски и цигански навлизат като досадно запомнени припеви и ние ги повтаряме като папагали.

Добре ли е това, зле ли е - няма да пиша, защото е почти забранено у нас да се защитава българското от всичко друго, освен от руското. Само това исках да споделя - докато се пазим от всичко опасно руско, потъваме в непознатото и отхвърляно досега ориенталско.

Нещо като махленски интернационализъм, докато са на мода партийните събрания на тема “осъждане на руското влияние”.

Дано да е за добро, ако ме разбирате правилно, хм.

P.S.

Ето само един пример, който ако има любезни хора, нека ни преведат текста на този цигански блус (въпреки че може да се окаже, че песента е билингва):

 

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.