Интересен философски въпрос днес е, трябва ли да се върне древният принцип "зъб за зъб, око за око". Т.е. ако си убил (дори непредумишлено - например при ПТП), умираш. Ако си откраднал, ти режат ръката. Ако си насилил ти режат ясно какво.
Принципно, отказът от "зъб за зъб" е белег за развитие на мислене и интелектуално израстване. Без него, още щяхме да живеем в пещери с кожи за врати. Просто е по-ефективно престъпленията да се наказват така, както би било полезно за обществото, а не "симетрично". Например в книгата "Златният век", Симеон помилва селянина Ханко, който трябва да бъде екзекутиран за закъснение при сбора на армията. Преценява, че такъв човек ще му трябва за войната. Въпреки че милост по военния закон много рядко се прилага.
Мигел Де Сервантес е бил в затвора за кражба на държавни пари. Няколко месеца. Но днес ако се окаже нещо подобно, народът ще иска десетилетия зад решетките. Карл Май също е лежал в затвора. И двамата по-късно стават едни от най-великите майстори на перото. С оглед на липсата на печатни машини, ако бяха отрязали ръцете на Сервантес (за кражба), дали щеше да напише нещо?
Правото върви от принципа на незабавното отмъщение към принципа на "наказание, което приложено в съвкупност в много случаи, би довело до по-добър резултат за обществото".
Но днес ми се струва, че обществото е озверяло (не само по последния случай) и за всеки хванат престъпник се очаква едва ли не доживотен затвор или смърт.
Т.е. струва ми се, че де-еволюираме интелектуално.
Но се е случвало и друг път. В римско време правото е било едно, а в Тъмните векове след империята - съвсем друго (близко до "зъб за зъб").
Та интересно връщаме ли се назад в еволюцията.
Според мен - да...
Намаляването на четенето на книги е друг белег в тази посока...
Автор: Добри Божилов
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.