Проблемът на медиите, и в частност на БНР, е че ИНФОРМИРАНЕТО беше заменено от очевидни опити да се осъществява влияние и да се създава дневен ред

Проблемът на медиите, и в частност на БНР, е че ИНФОРМИРАНЕТО беше заменено от очевидни опити да се осъществява влияние и да се създава дневен ред.
Основната функция на медиите - да информират -
беше напълно пренебрегната и премина от поредица от безумни банални клишета към откровено убеждаване и принуждаване на аудиторията да вземе страна по всеки въпрос.
Всичко това, разбира се, минава под мотото за свободата на словото и наивните претенции за обществената значимост, ценности и т.н.
Това допълнително изнервя аудиторията на държаваното радио, защото тя има нужда от информация, а не от мозъчни атаки. Очаква новини, а не нечия нужда да доказва някаква теза, което журналистите там упорито правят от години. Достатъчно е да се направи бърза справка на събеседниците и тезите, които застъпват. Това упорство във фалшивата вяра в собственото влияние води до тези резултати.
Увлечени в обслужването на разни интереси и осъществяване на влияние, медиите и журналистите погрешно сметнаха, че не са маргинализирани и употребени, каквито са, а че те са тези, които имат влияние и които трябва да имат власт, и че са тези които трябва да бъдат слушани и следвани. 
Журналистите се влюбиха в себе с, самоубедиха се, че са по-умни от публиката, което, както и в политиката, е най-голямата грешка, която може да се допусне. А месианството, освен когато става въпрос за Бог, е болест и тази болест е засегнала най-много медиите.
Пренебрегнаха новината в полза на коментарите и защитата на тези и собствени убеждения. Информационното пространство е пълно с мнения, колонки и текстове, които се пишат не за да информират обществото, а за да докажат една или друга теза и колко е умен авторът. А самите текстове, до един, звучат горе-долу така: Публико, това сме аз и моята малка групичка, която, когато кажа нещо, ме потупва по рамото и ми казва колко съм умен и обществено значим. Запомни и повтаряй!
Между другото броят на наградите, които именно заради това една камара журналистите и уж журналистически органицазии си измислиха, рязко се увеличи и прилича на фарс, подобен на наградите на поп-фолк телевизията. (Там май спряха наградите, защото и те разбраха колко нелепо изглежда всичко)
От друга страна, броят на тези, които просто си вършат работата, които информират обществото, е притеснително малък. 
Самовлюбеността, самореклама, нуждата да доказват тезата си, откритите призиви за или против нещо е пренебрежение към публиката.
А за това положение не е виновна нито една власт, нито Иво Христов, а фактът, че медиите, и БНР в частност, не съществуват, за да информират, а за да осъществяват влияние и да създават дневен ред.