ПОНЕЖЕ МИ ПИСНА ОТ ЛАИШКИ ПИСАНИЦИ ЗА ПЛОВДИВСКИТЕ ХЪЛМОВЕ, ДА КАЖА НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТЯХ
Детството ми мина по тях. На тия хълмове винаги имаше едни костеливи, решителни мъже, които и в най-големите жеги се разхождаха по шлифери. Имаха угрижени и целеустремени лица на хора, които имат конкретна и важна неотклонима екзистенциална цел в живота си. Не забелязваха мъжкото присъствие и току се стрелкаха към някоя ученичка или майка с количка, разтваряха шлиферите и мяткаха анатомиите си. Тези мъже бяха един вид недоразвити социалистически прототипи на Батман по своята летяща осанка и в последна сметка, с полезна за силно изостаналото сексуално възпитание на обществото, дейност.
На Бунарджика на средното ниво имаше една закътана алея. Там пък шетаха загадъчни мъже с лирични профили, трътлести бедра, нежни стъпки и меки китки. Всичките, въпреки академичното си излъчване, идваха по анцузи, защото, знайно е, анцузите по -лесно се изхлузват и улесняват максимално бързо надупването. Това, накратко, бе хабитатът на тия, един вид, богомили, отклонили се от здравословното общежитие на социалистическото общество, които съвсем естествено обитаваха в изолация шубраците на хълмовете.
С демократизирането на обществото, включитено и в половата област, нещата се активираха откъм биоразнообразие и интензитет.
Воайорите рязко намаляха поради порноканалите и ръкоблудството пред телевизорите, но за сметка на това алеята на меките китки и нежните стъпки се ушири и удължи. В странен синхрон с разрастването на тази алея се появиха и ушириха велоалеите и колоездачите за екстремно спускане, със шлемове и антени на едрите си глави, които ги свързват неотлъчно чрез джи-пи-ес с единния световен център на глупостта.
С една дума – демократичното оживление на хълмовете рязко се засили и обогати мулти-културно. Появиха се клошарите, след тях, в симбиоза, се появиха и скинарите, после джебчиите, наркоманите и каквито се сещате още елементи, които възникват в тъмните часове на подсъзнанието. И така закипя живота на ъндърграунда.
После другото вече го знаете от телевизиите и социалните мрежи. Пловдивските хълмове най-после реализираха своето гранитно-сиенитно политическо предизборно предназначение. Преместиха се в ТВ-студията и станаха място за решителната и последна битка между тоталитарния свят на миналото и все по-демократично връхлитащото бъдеще.
Още от категорията
.jpg)
.jpg)
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.