КАК НАПРАВИХМЕ ДЕЦАТА СИ БИОЛОГИЧНИ ЕДИНИЦИ?

КАК НАПРАВИХМЕ ДЕЦАТА СИ БИОЛОГИЧНИ ЕДИНИЦИ?
„Това са биологични единици, абсолютно безполезни за обществото. Но са безполезни и онези, които са ги произвели такива.“ Думите са на психиатъра д-р Цветеслава Гълъбова по повод жестокото убийство на Георги Кузев пред БЛИЦ.
“Тези хора, които са се гаврили - за тях човешкият живот не е абсолютно никаква ценност. Ние хубаво ги наричаме деца, защото не са навършили 18 години, но аз ги наричам психопати и садисти. Отсега мога да кажа, че те не подлежат на превъзпитание. Сега ще лежат 10 години, ще излязат завършени престъпници. Корените са в семейството. Българското семейство като институция беше разрушено напълно - българските родители хвърлят 100 евро, ако са заможни - 200, и казват на детето: иди там, в мола, с приятели и не ме занимавай. Оттам тръгва всичко. Това посочва в интервю за Марица д-р Цветеслава Гълъбова, Директор на ДПБ „Св. Иван Рилски“ и психиатър с дългогодишен опит, относно жестокото убийство на Георги Кузев в Пловдив. БЛИЦ припомня, че мъжът бе убит от група тийнейджъри след обвинения от тях в педофилия. Те го примамили на хълм в града, където го пребивали часове наред до смърт.”
Но зад тях стои много по-голям въпрос: Къде са родителите, къде е емоционалната връзка в семейството и къде са границите, които възпитават отговорност към другия човек?
И още един въпрос, който обществото упорито избягва: Какво направихме със самото семейство?
От години обезсилваме родителството. Родителят все по-често се превръща от човек, който възпитава и носи отговорност, в доставчик на средства, подпис под декларация или изпълнител на решения, взети от други. При раздяла стигаме още по-далеч. Един от двамата родители — в огромен брой случаи бащата — може практически да бъде превърнат от родител в посетител, виждащ детето си няколко часа или дни по „режим“.
После се чудим защо родителските връзки отслабват и защо авторитетът и границите изчезват. Разбира се, разделеното семейство само по себе си не създава проблемни деца, както и присъствието на двама родители не гарантира добро възпитание.
Но е също толкова несериозно да твърдим, че стабилната връзка с двамата родители и тяхното реално присъствие нямат значение. Детето не е „биологична единица“, която държавата, училището, психологът или социалният работник могат да отглеждат вместо родителите. И бащата не е външен човек в живота на собственото си дете.
Затова родителското равноправие не е война между бащи и майки. То е защита на правото на детето да има двама действителни родители, когато и двамата са способни и желаят да бъдат такива. Защото обществото плаща висока цена, когато първо маргинализира семейството и родителите, а после се опитва да поправя последствията с институции, експертизи, социални услуги, полиция и затвори.
Децата не се раждат граждани. Ние ги превръщаме в такива. И първото място, където това се случва, се нарича семейство.
На снимката: д-р Цветеслава Гълъбова, втората отдясно наляво, на Parental Equality Conference, Sofia 2026, организирана от ГЛАСЪТ НА БАЩИТЕ.

Източник: “Гласът на бащите”