ОТВОРЕНО ПИСМО ДО БНР

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО, ПРОГРАМА „ХОРИЗОНТ“

Уважаеми господин Milen Mitev, уважаеми колеги от програма БНР - Програма Хоризонт на БНР,

През 1986 година, месец април, става ядрената авария в „Чернобил“.

Аз бях 8. клас. 

Вие мълчахте. 

Не че не искахте да говорите – сигурно искахте. Сигурно сте искали да кажете на хората: „Не яжте марули, не ходете на манифестацията на 1 май, стойте у вас и не излизайте“.

Само че не го казахте. 

Всъщност не казахте нищо. 

Единствените, които казаха нещо по темата, бяха едни момчета със странни прически от град Кюстендил. Момчетата се наричаха „Нови цветя“ и точно тогава, точно в края на април 1986 година, те пуснаха своята самиздатска песен под името „Радиация“:

„По поляни и горички
падат заразени птички,
ритат бавно със крачета
пеперуди и пчелички.

Радиация – в градската канализация,
радиация – марулите са провокация,
радиация – чуйте наш‘та декларация,
радиация – скапана цивилизация!“
Как продължава историята ли? 

Момчетата от „Нови цветя“ са прибрани в полицията. Пребиват ги, карат ги да сътрудничат на Шесто управление. Момчетата отказват и не виждат сцена до края на 1989 година.

Как продължава при вас ли? 

Никак. 

Както си е било.

Години по-късно вашето радио вече е влязло в демокрацията. Но все още в него има една комисия, която преценява дали песните, които се излъчват, са идеологически издържани.

И тогава момчетата с кожени якета, с китари и барабани се събират. 

Всички – метали, пънкари, ню уейвъри, всички. И правят един огромен концерт протест срещу тези комисии.

И вашето ръководство реши – без идеологическа цензура. 

И тя падна. 

Първо при вас, после навсякъде. 

И продължи така известно време – докато новите ни политици се усетиха, че могат да я заместят с икономическа цензура. 

Неслучайно миналата седмица ми взеха едно интервю в Боровец, а после не го пуснаха. Казах не особено мили неща за политиците. А те дават хляба. 

Днес, преди малко по „Хоризонт“, вие пуснахте Христо Монов, който обвини вашия музикален избор („I Feel You“ на „Депеш Мод“) в развращаване на младежта, която убива, защото слуша именно контракултурни музикални стилове.

Тоя тип мислене беше характерен за социализма. 

Тогава по същия начин мнозина партийни блюдолизци пишеха за развратената от вредни западни влияния младеж. Даже професор Вучков от този си период има материал, наречен „Магнетофонната младеж“, а Роси Кирилова, подпряна от Розмари Стателова, има материал, клеймящ западните контракултурни музикални стилове.

„Детска педагогическа стая“ работеше само за това – младежта ни да е правилно идеологически подкована – вместо Мадона – Муслим Магомаев. Вместо „AC/DC“ – Йосиф Кобзон.

После, години по-късно, тази идеология се появи наново. 

Този път облечена в неофашистките блянове на налудничавия руски нацист Дугин. Появи се „колективният Запад“, появи се „сатанизмът“, абе същото, но разказано по друг начин.

И днес, точно в този момент, вие в БНР дадохте думата на Монов, който:

а) обясни, че Депеш Мод били причината за убийствата, извършени от деца

б) плю на избора на вашите музикални редактори

в) плю на цялото ни поколение, което извоюва малко свобода в неравна битка с подковани ченгета

г) плю на всичко останало, така, както през 2013 плю на цяла протестираща срещу Пеевски България, наричайки я „лумпени“

Съжалявам, но аз, като човек, който цени и малкото си останала свобода, не мога да допусна и да толерирам това. А още по-малко да толерирам поканата на човек, обиждал народа си в качеството му на... психолог.

И най-вече – удивен съм – абе, колеги от БНР, защо, когато Монов произнесе тая тъпотия, не му направихте поне дребна забележка – ей така, от самоуважение поне.
Господин Митев. Милене (познаваме се, затова минавам на ти). Знам, че съвсем скоро дадохте ефир на Васо Гюров и неговото предаване, представящо млади банди. Лично те поздравих за това, според мен това е изключително позитивен знак от страна на националното радио, че нещо се променя.
Милене, днес ти споделяш ли твърденията на Монов? 

Смяташ ли, че в това предаване пускате убийци?

И свършвам.

Намираме се в процес на реставрация. 

Или ще позволим да се върнем в 1958 година. Или ще трябва да си кажем някои гадни неща в очите.

Едно от тях е това.

Първите несъгласни бяха ония момчета и момичета с пънк прическите, с дългите коси, с тесните дънки.
На тях дължим уважение и признание.

А на Монов не дължим нищо. 

И когато го каните (щото мен няма да ме поканите, миналата седмица видях на практика това), поне му кажете да си затваря устата и да не обижда – вас, нас и всички останали.

И май това е всичко. 

Историята в Пловдив е наистина зловеща. Но най-зловещото в нея е, че освен човешка жертва тя предизвика още веднъж появата на съветското зловоние от блатото, в което все още се намираме всички.

С почит,

д-р Венцислав Мицов, автор на дисертационен труд, разглеждащ контракултурните музикални публики в процеса на прехода в България...