TRUE STORY (black and white)

Автор: Веселина Ангелова, Фейсбук

В БДЖ използват претенциозната думa ''трансбордиране''. Трансбордират пътешествениците, когато има ремонт на релсите. Тайничко се чудех дали пътешествените автобуси ще бъдат толкова мръсни, колкото и влаковете, и очакванията ми се оправдаха.

Рейсът се пълни. Болно момче от задните седалки надава възгласи: ''Тъне, тъне''. Баща му го успокоява - рано е и то спорадично кряска - рано е, рано е, смее се, рошавите глави на хората се скупчват като при аглутинация на клетки и подемат тихи и животворни разговори, истинско заговорничество в подземното царство.
През мръсния прозорец се виждат полета, оградени с оръбени, голи, сиви храсталаци. Странни, обсипани с боклуци, бели късове, пластмаса, найлон, петна, засадени в порите. Постройките - до една са рухнали. Грозни и влажни. При такава гледка даже чувството на отчаяние изглежда луксозно. На всяка спирка хлапето се провиква - рано е, рано е. Контрольорът продава билет на възрастна жена до мен. Подробно й обяснява, че ако има карта или решение за пенсиониране, ще й даде билета на половин цена. Иначе се набутвала. Мисля, че и без това си е набутана, няма значение дали ще си купи билет с лев по-малко. Всички сме набутани. Още от раждането ни някой ни е изиграл.
България е като след бомбардировка. Гледаш сметището и постепенно ставаш по-грозен, душата ти започва да вони.
Слизаме на счупена гара, прехвърляме се на влак с червени плюшени канапета, изтърбушени и прашни, като в стар замък, където слугите са забравили да завият мебелировката с чаршафи, след като господарите са се изнесли.
Контрольорът се гаври с пътниците, говори че по разписание плюшеният кораб потегля в и трийсет и две, но ще тръгне, когато те си поискали. Предполагам говори за многоуважаемия екип - обслужващ персонал. После нарича хората тъпи, защото предпочитат влак, вместо бус, понеже нямали пари.
Контрольорът е млад човек с орлов нос и сиви очи. Има странна светлосива шапка, която прави меандри, за да покрие ушите, прилича на елф с нея. Въпреки, че го гледам в гръб, явно усеща погледа ми и маха шапката. Отдолу се разхвърчават разрошени руси стръкове и месести, ниско разположени уши. На всяка спирка, настояваше пред някой, че е ценен кадър.
В купето влизат тъмнокожи младежи, признават си, че страдат от махмурлук и се тръшкат по диваните.
Под съдраните им дънки има пришити кръпки с надписи. Модерно. Ако тук се намираше Мартин Карбовски, сигурно щеше да ги пита какво им пише по надписите. По едно време в купето нахлува жандармер и прибира документите на младежите, мен не ме и поглежда. Онези изобщо не се противят.
От другата ми страна по перона бяло хлапе се захилва, докато нарамва раницата си и се изплюва по прозореца срещу лицето ми. Плюнката му дълго се стича.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}