TRUE STORY

В БДЖ използват претенциозната думичка ''трансбордиране''.

Трансбордират пътешествениците, когато има ремонт на релсите.

Тайничко се чудех дали пътешествените автобуси ще бъдат толкова мръсни, колкото и влаковете и очакванията ми се оправдаха.

Рейсът пълни.

Болно момче от задните седалки надава възгласи: ''Тъне, тъне''.

Баща му го успокоява - рано е и то спорадично кряска - рано е, рано е, смее се, рошавите глави на хората се скупчват като при аглутинация на клетки и подемат тихи и животворни разговори, истинско заговорничество в подземното царство.

През мръсния прозорец се виждат полета, оградени с оръбени, голи, сиви храсталаци.

Странни, обсипани с боклуци, бели късове, пластмаса, найлон, петна, засадени в порите.

Постройките - до една са рухнали.

Грозни и влажни.

При такава гледка даже чувството на отчаяние изглежда луксозно.

На всяка спирка хлапето се провиква - рано е, рано е.

Контрольорът продава билет на възрастна жена до мен.

Подробно й обяснява, че ако има карта или решение за пенсиониране, ще й даде билета на половин цена.

Иначе се набутвала.

Мисля, че и без това си е набутана, няма значение дали ще си купи билет с лев по-малко.

Всички сме набутани.

Още от раждането ни някой ни е изиграл.

България е като след бомбардировка.

Гледаш сметището и постепенно ставаш по-грозен, душата ти започва да вони.

Слизаме на счупена гара, прехвърляме на влак с червени плюшени канапета, изтърбушени и прашни, като в стар замък, където слугите са забравили да завият мебелировката с чаршафи, след като господарите са се изнесли.

Контрольорът се гаври с пътниците, говори че по разписание плюшеният кораб потегля в и трийсет и две, но ще тръгне, когато те си поискали.

Предполагам говори за многоуважаемия екип - обслужващ персонал.

После нарича хората тъпи, защото предпочитали влак, вместо бус, понеже нямали пари.

Контрольорът е млад човек с орлов нос и сиви очи.

Има странна светлосива шапка, която прави меандри, за да покрие ушите, прилича на елф с нея.

Въпреки, че го гледам в гръб, явно усеща погледа ми и маха шапката.

Отдолу се разхвърчават разрошени руси стръкове и месести, ниско разположени уши.

На всяка спирка, настояваше пред някой, че е ценен кадър.

В купето влизат тъмнокожи младежи, признават си, че страдат от махмурлук и се тръшкат по диваните.

Под съдраните им дънки има пришити кръпки с надписи.

Модерно.

Ако тук се намираше Мартин Карбовски, сигурно щеше да ги пита какво им пише по надписите.

По едно време в купето нахлува жандармер и прибира документите на младежите, мен не ме и поглежда.

Онези изобщо не се противят.

От другата ми страна по перона бяло хлапе се захилва докато нарамва раницата си и и се изплюва по прозореца срещу лицето ми.

Плюнката му дълго се стича.

АВТОР: Ангелина Веселова

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}