Тръмп и България. Или как атаките срещу свободните медии увреждат демокрацията

Преводна статия от изданието thehill.com с автор - бившият посланик на САЩ в България - Джеймс Пардю.
Текстът прави сравнителен анализ между политиките на Тръмп по отношение ан медиите в САЩ и лошата ситуация със свободата на словото в България.

Текстът не е съкращаван.
***

Бойко Борисов , министър-председател на страна, силно засегната от широко разпространената корупция, ще посети президента Доналд Тръмп в Белия дом в понеделник.

Липсата на свободна преса в България вероятно не е в дневния ред на техните разговори.

Българската политическа система е доминирана от Борисов и неговата партия. Борисов е на власт почти непрекъснато в България от десет години и няма сериозна политическа конкуренция.
Междувременно Русия, която продължава да разглежда Балканите като регион за стратегическа конкуренция със Запада, се предполага, че косвено финансира политически партии в цяла Европа.

Липсата на свободна и независима медия в България днес е още един фактор, който подкопава демокрацията в този член на НАТО и Европейския съюз.

Домакинът Тръмп често се нахвърля срещу законната американска преса. Когато прави това, президентът следва модела, използван от няколко настоящи и бивши чуждестранни лидери - като Борисов - за да прикрие истината и отговорността на правителството в своите държави.

Най-агресивният подход е този на Владимир Путин в Русия, който предполагаемо използа убийства, сплашвания и законни наказания, за да заглуши политическата опозиция и пресата.

Някои правителствени лидери в Европа (България и Унгария, например) - използват или дават възможност за по-коварни начини за манипулация и сплашване на пресата.

Най-добре съм запознат със ситуацията в България, където служих като посланик на САЩ. България днес предоставя примери как правителствата и хора с интерес използват редица действия, за да приведат медиите в подчинение.

Консолидирането на медийната собственост във виртуален монопол, контролиран от малка група български олигарси, е една от техниките.

 През 2002 г. националната преса в България, притежавана до голяма степен от международни медийни компании, беше сравнително независима и донякъде агресивна при отразяването на държавни злодеяния.
Днес независими международни медийни групи няма , заменени са в повечето новинарски сектори от местни олигарси и „бизнесмени“, които използват медиите, за да влияят на правителството и съдебната система.

Един човек - Делян Пеевски, член на българския парламент, е главата на частните български медии днес. Съобщава се, че държи 80 процента от пазара, включително голям дял от разпространението на печатни новини в страната. Финансирането на местния контрол върху медиите в България е в най-добрия случай неясно, но Пеевски и шепа други олигарси могат да притежават или контролират почти всеки основен „частен“ всекидневник и телевизия в България.

Пеевски и неговите сътрудници използват своите публикации в подкрепа на съществуващата структура на политическата власт, която ги защитава.

Техните медийни издания дискредитират независими журналисти , политически противници, бизнес конкуренти и атакуват неправителствени организации и активисти, които изискват върховенство на закона, свобода на печата и защита на правата на човека.

Тъй като информационните медии в България често имат финансови затруднения, българското правителство, включително това на сегашния премиер Борисов, използва финансиране от ЕС и друго финансиране като средство за създаване на зависимост на публичните медии от правителственото финансиране.

Заплахите към българските журналисти са често срещани.
По принцип отделни журналисти се самоцензурират, защото знаят, че разследващата журналистика, излагаща публично престъпност и корупция, може да доведе до уволнението им от работата, съдебни обвинения в предубеден съд или до това да им приложат физическо насилие.

Някои забележително смели български журналисти поеха риска да съобщят истината за правителствената корупция и големи престъпления, но няколко от тези честни национални и местни журналисти бяха заплашени и нападнати.

Резултатът от потискането на независимата преса в България изкриви медийния сектор, разруши доверието на обществеността в пресата и създаде национална политическа среда с малко държавна или наказателна отговорност и няма сериозна политическа конкуренция на настоящото правителство.

Спадът на свободата на пресата в България е добре документиран от „Репортери без граници“, Европейския център за свобода на печата и медиите и други медийни наблюдатели. Но сериозният международен или вътрешен политически натиск върху българското правителство за подобряване на свободата на пресата не успя да подобри ситуацията.

Когато Доналд Тръмп използва силата на своята президентска платформа, за да атакува и унижава професионалната, независима преса заради това, че тя поставя под въпрос правителствени решения и разкрива истината за корупцията и провалите на неговото хаотично правителство, той по същество се включва в тактики за сплашване на пресата, подобни на някои извършвани в България и Русия.

По същия начин, когато генералният прокурор на САЩ стане политически активист, защитаващ президента от правна опасност, върховенството на закона в САЩ е застрашено. Когато висшите членове на Конгреса и националните излъчващи мрежи стават безспорни защитници на президента и насърчават конспиративни теории, а не проучването на факти, общественият интерес за истината не се обслужва.

България, заедно с няколко други нации, които се стремят към пълна демокрация, са примери за това, какво може да се случи, когато успешно се компрометира независимата преса.

Свободата на печата в САЩ тепърва намалява до това ниво, но не благодарение на Доналд Дж. Тръмп, който изглежда би предпочел по-български модел.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}