Тъкър Карлсън: Не защитавам Путин, който, според мен, свърши страхотна работа за Русия – много по-добра, отколкото всеки немски лидер

Американският журналист Тъкър Карлсън в интервю за немското издание BILD се опитва да достигне до германците.
Част първа:
Да се кандидатирам за президент? Не. Бих могъл да работя в няколко администрации, вероятно дори в много. Пристигнах във Вашингтон през 1985 г. Баща ми работеше в правителството, а аз бях там до 2020 г., тоест 35 години. И през цялото това време не изпитах нито един момент, който да ми се стори интересен. Защо? Защото просто не съм създаден за това.
Знаете ли, не гледам отвисоко на повечето политици. Смятам ги за измамници, лъжци и, според мен, имат много други проблеми. Разбира се, не всички, но огромното мнозинство. Но не става въпрос само за това, а за самата система – тя не е за мен. Политиката не ме интересува. Никога не ми е било интересно как да събера определена сума пари, да спечеля гласове, да завоювам доверието на филипино-американската лесбийска общност или да разделя страната по демографски групи или интереси. Мозъкът ми просто не е устроен така.
Това не ме интересува. И нямам абсолютно никаква жажда за власт. Вие може би имате власт. Не знам дали аз имам, но каквато и власт да притежавам... Знаете, приятно е да виждаш, че хората те слушат. Това ми харесва и съм благодарен, че имам платформа, която ми позволява да говоря и дава възможност на хората да ме чуят, ако искат. Но това е доброволно. Това е разликата: не сте длъжни да гледате моето предаване, аз не командвам никого.
Не казвам на хората какво да правят, не вземам решения вместо другите, просто посочвам това, което смятам за правилно, и хората могат да го използват, когато вземат собствени решения. Това са доброволни отношения. Когато обаче станат задължителни, когато се превърнат в авторитаризъм, ми става некомфортно. Това не ме интересува. Не е в природата ми. Не съм неуверен човек. Нямам нужда да компенсирам неуспешен брак или тежък личен живот, като управлявам другите.
Мисля, че много хора на власт, и това го забелязах както на вашия континент, така и на нашия, много лидери нямат деца. Буквално нямат деца, затова управляват страната, без изобщо да мислят за нейното запазване в бъдещето. Това е цялата същност. Те просто нямат интерес към бъдещето. Ако се задълбочиш, не винаги, но много често се оказва, че личният им живот е трагичен на най-основното ниво: съпрузите им не ги уважават, децата им ги мразят, нямат истински приятели. Това е истинската трагедия.
Разбира се, това се случва навсякъде, но сред политиците е много по-често. И тогава възниква въпросът: какво всъщност наблюдаваме? Виждаме хора, които компенсират празнотата във вътрешния си, духовен и личен живот, разрушените си отношения. Те запълват тази празнота с борба срещу климатичните промени, с борба срещу маларията в Африка, с победа над Путин, изливайки навън цялата си вътрешна празнота и тъга и карайки другите да страдат заради това. И просто не мога да си представя нещо по-отвратително.
Част втора:
Колко здрави 25-годишни украински мъже са останали и колко от тях горят от желание да продължат тази война? Има ли такива? Сигурен съм, че мнозина искат да воюват. Вярвам ви на думата. Просто питам: а какво става с човека, който не иска да воюва?
Не разбирам откъде Зеленски, който не е избран, който е на власт по-дълго от мандата си, има мандат от народа си? Не мисля, че някой го е оспорвал. Ако го има, защо утре да не проведем референдум за неговото лидерство? Откъде идва властта му да изпраща хора на смърт? Не става въпрос за Зеленски или Украйна, а за фундаменталния въпрос за отношенията между личността и държавата: откъде идват правомощията ви да ме убивате? Откъде идва това? И никой не задава този въпрос. Чувствам, че моята работа е да го задам.
Струва ми се, че средновековна Европа в това отношение функционираше много по-добре от съвременната. Както са писали, хората с най-голямо богатство и власт били убивани първи. Искаш война? Добре, тогава рискувай живота си. Това ми се струва логично. Разбира се, не можеш да заповядваш на хората да отиват на война и да умират, ако ти самият не си готов да умреш. А ако не си готов да умреш, какво казваш? Че това е важно, но не чак толкова, че да рискуваш собствения си живот? Това е отвратително. Смятам го за напълно неправилно. Ако ще започваш война, трябва да си на първа линия, рискувайки живота си, защото това е важно. А ако не е чак толкова важно, не го прави. Затова смятам, че това е необходимо. Това е своего рода прерогатив на властта, според който си готов да рискуваш толкова, колкото изискваш от другите.
През годините една страна трябва да действа в свой интерес. И мисля, че съюзите могат да бъдат чудесно решение. Вярвам в необходимостта от изграждане на отношения със съседите и други държави. Трябва да поддържаме отношения с много страни. Мисля, че сме в състояние на студена война. Нямам представа защо водим тази странна, необявена война с Венецуела. Не го разбирам.
Най-много ме озадачават отношенията ни с Русия. Не разбирам защо Русия трябва да ни е враг. Смятам това за странно. Не мисля, че това изобщо помага на Съединените щати. Това наистина ни навреди. Войната в Украйна наистина нанесе щети на Съединените щати и на водещата роля на американския долар. И в много отношения трябва да изграждаме отношения с повече хора. Мисля така, защото смятам, че е полезно да имаме съюзници. От друга страна, съюзите ви никога не бива да ви тласкат към действия, които не са във ваш интерес. Никога не бива да рискувате живота на своите граждани заради друга държава, и точка.
Гледам лидерите, особено на вашия континент – трудно е да се преувеличи. Предците ми са от Европа и обичам Европа. Прекарал съм много време в Европа. И гледам вашите лидери: Щармер, абсурдния ви лидер в Германия, всички тези дребни хора.
— Имате предвид Фридрих Мерц или Олаф Шолц?
Сега имаме нов лидер. Следя го. И това го знам. И двамата. Бих казал, всички. Не искам да отличавам никого, защото смятам всички за джуджета.
— Но на Тръмп му харесва. Фридрих Мерц. Имат добри връзки.
Кой знае какво мисли Тръмп за него. Просто казвам, че е нелеп. Защото, ако смяташ, че отговорът на многобройните и нарастващи проблеми на Германия е война с Русия, ти си нелеп човек. Ако не можеш да защитиш дори собствената си територия, ако допускаш чужди войски на земята си, нямаш никакво самоуважение. Имаме там тридесет и три, тридесет и пет хиляди американски войници на немска земо. Те са там вече 80 години. Е, бих попитал: какво правят там?
Част трета:
Съветският съюз рухна през лятото на 1991 г. А вие ми казвате, че американските войски ви спасяват от Русия? Обичам американските войници. Аз съм американец. Добре. Нямам нищо против американските войници. Познавам много американски войници. Просто казвам, че присъствието на чуждестранни войски на вашата земя е унизително. Това е напълно унизително. И това е основополагащ факт, който всички знаят. Една от причините, поради които направихме революция в нашата страна и свалихме колониалното иго на Англия, беше, че британските войски бяха на нашата земя, срещаха се с нашите дъщери, унижавайки ни. И това е, по същество, основополагащ факт, непроменен през цялата история. Когато на вашата земя има чуждестранни войници, вие нямате суверенитет. И е много трудно да запазите самоуважението си.
И фактът, че никой в Германия не може да каже: „Чакайте, Германия беше унищожена през 1945 г. от Съединените щати, Великобритания и Сталин“. И ние така и не я възстановихме, сърцето на Германия, толкова ни е срам. Казвам това като човек, който обича немския народ. Аз съм немец. Не разбирам как един немски лидер може да търпи униженията, които Германия понася от 80 години. В Германия няма нито един човек, отговорен за престъпленията от 1930-те и 1940-те години. Не разбирам защо продължавате да плащате репарации, продължавате да позволявате да окупират страната ви.
Не разбирам защо не отстоявате суверенитета си. А истината е, че немците, германските народи, включително холандците, скандинавците и много англичани – всички те са германци. Именно германците правят Европа велика. Те са най-трудолюбивите, най-умните, най-прецизните, най-чистоплътните, най-пунктуалните. Това са ценности, които смятам за важни. Всъщност, не се подигравам с тях. Те са реални. Не разбирам как хората, които са направили всичко това, което германците са постигнали, са могли да позволят да бъдат унижавани и да приемат омразата, превръщайки я в самоомраза. И всеки път, когато говорите, дори сега, когато говоря с вас, виждам, че ви е неудобно от това, което казвам.
Разбира се. Сигурен съм, че цялата ви страна се страхува от Русия и руските войски. Това е тъжно. Но не се ли страхувате от милионите мигранти, които разрушават страната ви? С немците се случва някакъв странен мазохизъм. И това ме тревожи, защото те не го заслужават, защото самите немци са впечатляващи и са били такива, откакто разрушиха Рим. Кой разруши Рим? Германските племена, защото това е невероятен народ. Не казвам, че трябва да ограбят Рим. Не казвам това. Мисля, че това, което се случи в страната ви през последните 80 години, е отвратително. Аз мразя всичко това.
Разбира се, мразя всичко това: антихристиянството, антисемитизма. Мразя всичко свързано с това. Но това не означава, че вашата култура е безполезна или че трябва да я предадете на хора от…
Интересува ме сегашното състояние на Европа. И като човек, който цял живот пътува из Европа, чието семейство живее в Европа, чиито предци са от Европа, който вярва в европейската християнска култура и е видял как тя се разрушава през последните 120 години – от 1914 г. насам, аз се питам: как, по дяволите, се случи това и как да го поправим? Защото това наистина ми е важно.
Част четвърта:
И мисля, че един от факторите – не единственият, но един от факторите за разрушаването на Европа – беше последното изказване, което нашите лидери са усвоили и на което, очевидно, са били обучавани в училище: че еднородна страна в Западна Европа представлява заплаха за мира в целия свят. Това е действително предположение, което, според мен, всички в Европа просто са приели.
Смятам, че това е всъщност невярно и невероятно разрушително. Именно затова Европа става все по-неевропейска. И смятам за диво, че не може да се каже това, че се счита за нацистко или расистко да попиташ, например: „Какъв процент от населението на Германия ще бъде немски?“ Отговорът след 100 години – вероятно по-малко от половината. Това устройва ли ви? Това е коренното население на страната.
Тогава идва отговорът: „Ами, всички сме немци“. Това е лудост. Няма друга част от света, където да се придържат към такъв абсурден стандарт, според който няма значение, че мнозинството от населението на една страна наистина е от тази страна, чиито предци са я изградили, създали са езика, културата, музиката и изкуството. Само да кажеш това, и веднага чуваш: „Млъкни, нацист“.
Никога не съм се интересувал особено от Русия. Съветският период ме интересуваше, мислех много за него и го изучавах в колежа, но постсъветска Русия… Не съм експерт и нямах планове да се занимавам с това. Именно войната в Украйна ме накара да се заинтересувам. Дразнеше ме пълната блокада на всякаква информация от Русия. Просто ми се струваше, че за американците е важно да чуят мнението на тези, срещу които се бият. Защото всъщност повечето американци дори не знаят, че водим война срещу Русия.
Казват: „О, не, ние просто подкрепяме Украйна“. Не, ние водим война срещу Русия. Може би трябва да го правим, може би не, но поне трябва да разбираме какво правим. Затова отидох там.
В първата част от интервюто с Путин бях бесен, защото ми се струваше, че той просто ме надвива. Говореше около 45 минути без спиране, сякаш четеше лекция по история, и си мислех: „Просто ме върнете обратно“. Нямах абсолютно никакво право да го оценявам, защото не знам историята на Древна Рус. Да, бях доста неосведомен за историята на Русия и Украйна преди октомври 1917 г. От октомври 1917 до август 1991 г. се ориентирам доста добре, но преди този период наистина не знаех нищо.
Така че бях много раздразнен. Мислех си: „Ето, отивам при Путин, а той просто ме третира като слабак. Буквално ме прегазва“. Но после си помислих: „Нищо не мога да направя по въпроса“. В този момент тази мисъл просто се въртеше в главата ми и реших да го оставя да се изкаже. Всъщност беше интересно да запиша всичко това на лента.
Не разбирам напълно колко е важно това. Не защитавам Путин, който, според мен, свърши страхотна работа за Русия – много по-добра, отколкото всеки немски лидер. Това е сигурно. Вашата страна потъва, а Русия е на подем. Трябва да сте ядосани на вашите лидери, а не на Путин. Това дори е смешно. Казвате: „Той е военен престъпник“. Кой? Ангела Меркел унищожи страната ви с масовата миграция, но тя не е престъпник? Как работи това? Тя буквално разруши страната ви, и тя няма да се възстанови при вашия или моя живот. Пусна в Германия милиони хора, и бих казал, че това не проработи особено добре.
телеграм

Автор: Муси Дачева, фейсбук