Тим Курт: България е богата държава

Тим Курт: България е богата държава
22-12-2020г.
1
Гост-автор
Невинаги за малка страна е добре да се поставя в зависимост от един голям инвеститор и от един бранш, твърди главният изпълнителен директор на „Аурубис България"

Тоест, може би е само въпрос на време, докато успеем да привлечем подобен голям инвеститор като Volkswagen? Знаете, че в България нямаме автомобилни производители, а само поддоставчици.

Когато поставяте въпроса така, това „само“ звучи негативно. Не бих казал, че това е отрицателно нещо. Има и други държави около България, които нямат директен производител. Типично германска черта на характера е да се започва с отрицателните неща. Добрият въпрос тук е дали винаги е положително за една страна (особено малка, като България) да се постави в зависимост от един голям инвеститор? Или е по-добре да има различни основи. Ако в автомобилният бранш настъпи криза, а такива има постоянно (нека видим например какво причинява Тesla като трансформация). Аз мисля, че Volkswagen не възнамеряваше да произвежда тук електрически автомобили, а такива с двигатели с вътрешно горене. Въпросът е доколко устойчиво е това и какво ще се случи след това? Тогава бихте били напълно или в голяма степен насочени към един бранш и един голям инвеститор, който (за да бъдем и позитивни) ще насърчи някои тенденции. Тези неща, които споменахме по-горе и все още са негативни в България… Един голям инвеститор ще дойде тук със своите стандарти и ако приемем, че тези стандарти са много високи, то това би преместило цялата страна напред. Защото той ще изисква от политиците и от своите поддоставчици същите високи стандарти. Така понякога развитието на дадена страна е по-бързо, ако има натиск от страна на бизнеса, отколкото ако тенденциите са движени само от политиците.

От друга страна, както споменах, да се направиш независим от един-единствен бранш, крие рискове. Нека вземем за пример „Кремиковци“. Това бе голямо държавно предприятие, което беше приватизирано. И изведнъж много бяха застрашени или направо унижени десетки хиляди работни места. Тогава е трудно да се намери алтернатива.

От тази гледна точка не мисля, че България е със зле устроено стопанство – с различни браншове. В туризма, в производството, в тежката индустрия, в търговските вериги имаме много чуждестранни, но и български фирми. Считам тази широка гама за здравословна. 

Независимо от това голям инвеститор със сигурност може да донесе радост на цялата страна и да предизвика много голям бум. А също така знаем, че много, много млади българи по различни причини напускат страната – заради образованието или след него, а България се опитва да ги върне. Един подобен основен инвеститор може да създаде положителен импулс и да се погрижи за това младежите да останат в страната и да намерят атрактивни работни места.

От друга страна, от гледна точка и на камарата, не съм сигурен до каква степен са познати фирмите в България – както чуждестранните, така и българските – какви работни места те имат и предлагат и какви кариерни шансове има в България. Понякога това остава в сянката.

Може би и последният ми въпрос, малко по-общ. Ако погледнем към т. нар. „Зелена сделка“ на Европейската комисия, как изглежда свързаната с нея дейност на Вашата компания? И въобще – как оценявате последните климатични цели на ЕС?

Много добър въпрос, защото в тази пандемична среда подобни теми, които бяха най-горе в дневния ред едва до февруари, изведнъж изчезнаха за цели седмици и месеци. Разбира се, трудно е да се насърчават подобни неща в подобни кризисни времена, когато всички трябваше да се посветят и се посветиха на Covid-19.

Но какво направихме ние? Всичко това трябваше да се случва в определени рамкови условия и стандарти. Не трябва да се позволява Европа да се „самооптимизира“ и да пренебрегваме това, смятайки, че глобализацията е просто факт и след това да поставяме практически в неравностойно положение индустриалните компании, които работят в Европа. В това отношение трябва да сме много внимателни за това всичко да се съчетава в един глобализиран свят. Но ако искате да засегнем и кръговата икономика, това разбира се е много интересна и положителна тема за „Аурубис“. Знаете, че в близост до Дортмунд управляваме най-голямото предприятие в света за рециклиране на мед, където от десетилетие събираме практически опит и сме много активни на пазара. Това се опитваме да пренесем и на други места с нашите партньори. Това е тема и за подразделението ни в България, където се опитваме да насърчаваме този т. нар. closing glue model. Като цяло сме си поставили за цел всички суровини и материали, които получаваме, да върнем обратно на пазара, да ги преобразуваме в продаваеми продукти, така че целият цикъл да бъде възстановен.

Знаете, че медта сам по себе си е прекрасен метал, защото може да се рециклира колкото пъти искате и не губи качеството си. Опитваме се да надградим това и за другите метали и суровини.

А в това отношение председателят на Борда на директорите на Aurubis Роланд Харингс държи на тази тема и кара целия мениджмънт да излиза с нови идеи, които да прилагаме.

Темата е много интересна. Но за да се върна към това, което споменахме с темата за това колко опасни са машините и изкуствения интелект, вярвам, че човекът е перфектен да движи напред тези теми. Това не може да го прави нито една машина. В този аспект пред нас, като мениджмънт стоят много интересни задачи, които след това да придвижим напред в концерна. 

 Източник: Investitor.bg

 

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.