Тиха смелост и упорство - черти, с които всеки един народ би се гордял

Тиха смелост и упорство - черти, с които всеки един народ би се гордял
31-12-2020г.
2
През този месец се навършиха 100 години от смъртта (30 декември 1920)и 170 години (18 декември 1850) от раждането на един ирландец с необяснима страст и любов към България - Джеймс Баучер.

Учи в Дъблин, Ирландия. След като завършва висшето си образование, започва работа като преподавател в колежа „Итън“. После неспокойната му душа го извежда от студентските адитории и жаждата за истински, а не академични преживявания превръща Баучер в кореспондент на британския всекидневник „Таймс“ за Балканите. Живее в София от 1892 до 1915 година и става почетен член на Софийското журналистическо общество. Играе роля на посредник между балканските държави в края на Балканските войни от 1912 – 1913 г. Погребан е в Рилския манастир. 
 
Според изкуствоведката Екатерина Йосифова в известната картина на Иван Мърквичка "Ръченица", белодрешкото е Джеймс Баучер. Той е обожавал българската народна музика, националните носии и традиции, както и ракията и характерните за региона простички гозби. Познавал е стотици българи - от високопоставени политици и лидери до съвсем простички хора от народа - общувал е с тях на български език. Според Times „той вероятно бе най-верният и непоколебим  приятел, когото някога е имал българският народ”. Нека си припомним как изглеждаме в очите на Баучер:

Наистина българите имат малко приятели, но не показват признаци на отчаяние. За краткото време на тяхното политическо съществуване те преминаха през толкова много превратности, че вече свикнаха с безнадеждните ситуации. Тяхната държеливост, прозорливостта и твърдата им упоритост, здравомислещите им преценки и интуитивната им далновидност, а също и – какво да добавя? – късметът, който ги съпътства до този момент, може би отново ще ги поставят в добро положение.

Винаги се отправям към най-високостоящия експерт, когото познавам – министър-председателя, външния министър, главнокомандващия, изпращам си визитката и смея да твърдя, че никога не ме карат да чакам.

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

Наистина българите направиха чудеса. Те съществуват от подписването на Берлинския договор в условия, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени благоприятни за тяхното развитие. Те нямаха активни приятели, а трябваше да се примирят с много активни и безскрупулни врагове. Наемни убийци шетаха из страната с цел да ликвидират най-изявените граждани; чужди емисари живяха сред тях, за да предизвикат безредици с най-долни средства; трябваше да се бият със сърбите и да живеят под постоянната заплаха от окупация от неимоверно по-силен враг. Те се справиха с тези трудности с тиха смелост и упорство, черти, с които всеки един народ би се гордял и доказаха, че са най-достойните претенденти за отхвърлянето на робството.

 Източник: Spisanie 8

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.