Тези хора живеят в тъмната страна на нашата страна

Автор: Мартин Димитров

Време за вечеря е.

И сигурно в този момент — докато ние с вас слагаме масите и забъркваме първите питиета, или пък петъчно се колебаем дали да поръчаме суши или бургери — едни премазани от валяка на житейската мъка хора готвят онзи боб, който са им донесли заедно с инструкциите как да гласуват.

И после, за десерт, ще дадат на децата си по един портокал и по един банан.

Или не, по-скоро днес ще им дадат само портокала, а банана ще остане за утре. Защото и утре трябва да има нещо хубаво за децата. Плодовете на партията. Тези хора живеят в тъмната страна на нашата страна.

И ние нямаме никакво право да им се сърдим, че са посегнали към боба и ориза, или пък че ще гласуват за тези, нахранили ги с въглехидратите на подчинението.

В тъмната страна на нашата страна е тъй непрогледно, че на хората, обитаващи окото на мрака, им става все по-безразлично за бъдещето. Бъдещето не е нищо повече от банан, оставен за утре. Наша грижа е да измъкнем тези хора. Ние, които поръчваме суши и бъркаме коктейли, трябва да им протегнем ръка.

И най-добре можем да го направим, като пуснем гласа си.

Колкото повече хора гласуваме, толкова по-светло ще става там.

Няма да кача снимката с храните, подарени от партията. Няма да назова и партията. Да казваш на хората как да гласуват, давайки им ориз и боб, това е толкова срамно.