Тепърва ще се лее кръв в Европа

Спомням си, че когато прочетох на стената на приятелка шернатия статус на една дама, известна с либералните си възгледи, се втрещих. Дали от самодоволната наглост, лъхаща от думите, дали от арогантното невежество, вече не помня. Но знам, че самодоволната наглост и арогантното невежество са онова, което най-много ме ужасява в самоназначилия се български елит от кресливи интелектуалци.

 

Снощи, след атаката във Виена, в Туитър страницата на виенската полиция, някой беше написал „Кълна се в Аллах, че още нищо не сте видели”. Днес чета мрачните анализи на британски и други експерти по сигурността, според които атаките от последните седмици в Европа са координирани, свързани помежду си и... едва началото. Че тепърва ще се лее много кръв. Че тепърва ще има европейски Беслан.

 

Всъщност, дамата е права „Хубавото е, че с времето хората свикват”. Така е, ние нямаме друг избор, освен да свикнем. Избор имахме само през септември 2015, когато гражданите на Европа можеха да не подкрепят глобалните политиките на либералните елити. Уви, хората, които крещяхме, че това е лудост, бяхме една шепа. Масата, предвождана от самодоволния интелектуален елит, охранен от щедрите либерални грантове и НПО инициативи, беше заета да пише захаросани статуси и да раздава плюшени мечета. Имаме ли изход оттук нататък? Не, нямаме. Според същата тази статистика (ама не фейк статистиката, която се опита да ни пробута дамата), през 2050 година християните в Европа ще са на път да бъдат малцинство. След нищо и никакви 20 години. Тая война я изгубихме, пичове. Моля се да се случи чудо, ама отдавна не съм на седем.

 

Преди сто години Шпенглер каза, че залезът на съвременната култура ще настъпи след един грандиозен 'последен конфликт между кръвта и парите'. Сто години по-късно, в 'Подчинение' Уелбек се изсмя на идеите на добрия стар чичо Освалд и каза: Грешка, майн хер, никакъв конфликт няма да има. Западната либерална цивилизация ще се самоубие доброволно, любезно и толерантно, като плаха стара мома с артрит, завещавайки апартамента, телевизора и парите в банката на пращящия от тестостерон квартирант Мехмед. Даже една холивудска патаклама няма да има от кумова срама, в която поне да загубим достойно. Причината е една – днешният интелектуален елит не е елитът с пушка в ръка на Байрон, Хемингуей и Теодоракис. На Ботев, Дебелянов и Вапцаров. Либералната цивилизация създаде финансово паразитиращ интелектуален елит, кух като димитровградска гъдулка, но пък драпащ да влиза в политиката.

 

Уелбек е прав - съвремието може да се опише само с една дума: горчивина.

 

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}