След десет години няма да има програмисти

Това предвижда Гард Леонард, европейски футуролог

Гард Леонард е европейски футуролог, лектор и автор от германски произход.  Автор е на бестселъра Technology Against Humanity (“Технологията срещу човечеството"), творба, в която разглежда по какъв начин неконтролираното използване на иновации вреди на обществото. Той е и главен изпълнителен директор на консултантската агенция The Futures Agency, която работи с клиенти като Walmart, IBM, Microsoft, SAP и други световни технологични лидери и компании в традиционния бизнес и търговията на дребно. Агенцията работи и с редица правителства като тези на Дания и Сингапур, както и с различни комисии на ООН, на които помага за решаването на проблеми, свързани с образованието, заетостта и законовите норми. 

В интервю пред руското издание “РБК” Гард Леонард очертава вълнуващи тенденции за идните десет години. Започвайки от близкото минало, той обяснява защо прогнозите на компании като “Газпром” от 2008 г., които вярваха, че до няколко години ще бъдат оценявани на 1 трлн. долара, не са се сбъднали. Не са разбрали от какво наистина имат нужда хората. Обикновено, според него, бизнесът надценява ефективността като бизнес цел и мисли в посока по-бързо и по-евтино производство на продукти, на големи партиди. Мислейки по този начин обаче бизнесът мисли за печалбата си, но потребителят не се интересува от това колко печели компанията, а каква посока в живота му предлага. Леонард дава като положителен пример компании като Amazon и Apple.

Най-важното нещо, което бизнесът може да направи, е да създаде смисъл, убеден е той.

И макар че футурологът дава като положителен пример за “компании със смисъл за клиента” най-влиятелните компании в технологичния свят, той е застъпник на идеята, че именно платформи като Google, Facebook и Amazon възпрепятстват свободната конкуренция. Все по-нашумял въпрос, който вече се развива в посока въвеждането на тежки регулации за американските гиганти в Европа. Леонард обвинява тези бизнеси в тоталитарния им модел на управление, в който диктува собствени правила и условия. Той коментира, че всички знаят колко по-мощна е Amazon в сравнение със Standard Oil или Exxon. Или колко зависим е малкият и среден бизнес от Facebook, който е използван от 4 млрд. души - липсата на бизнес страница в платформата, където да се популяризират стоки и услуги, значително увеличава шанса собствениците на бизнес да бъдат изхвърлени от световната и локалната икономическата карта.

Има начини да се справим с господството на платформите. Например, може да им бъдат наложени специални данъци, което ще доведе до преразпределение на ползите. Да кажем, че накараме Facebook да споделя част от парите с местни журналисти и блогъри, за да се създава смислено съдържание. Трудно е, но няма друг избор, предлага Гард Леонард.

Раждането на пост-истината

Футурологът дава съвсем конкретен пример, когато става въпрос за това как се е променила конвенционалната журналистика след появата на социалните мрежи и следователно как се е променил смисълът зад думата “истина”. В традиционните медии цялото съдържание се определя от хората - авторите, общественото мнение и законодателните норми. Обикновените медии също могат да разпространяват фалшиви новини, но бързо се разбира кой и защо ги разпространява, т.е. обществото все пак има възможността да знае, че нещо е лъжа. Вероятността реномирани медии като Financial Times, Reuters, New York Times и The Guardian да разпространяват фалшиви новини като цяло е малка и тук от важност е и медийната грамотност на хората. Новините във Facebook обаче се определят като достоверни или важни на базата на съвсем друг тип намеса, не човешка, а на алгоритми.

Алгоритмите не се интересуват от истината - те не разбират контекста на събитията и превръщат реалността в един вид игра, в която можете да променяте настройките, както искате. Манипулирането на хора с алгоритми стана по-лесно и това носи добри приходи от реклами в социалните мрежи, но самите хора нямат полза от това, разсъждава специалистът. 

Смартфоните - “втори мозък”, който отне някои човешки функции

Устройствата действително са заели функцията да помнят и вършат голяма част от рутинните ни действия вместо нас. Ако възрастните ни родители все още използват традиционен печатен календар, на който отбелязват с химикал всеки рожден ден, то поколението Y или т.нар. милениали и поколението Z знаят, че няма нужда да използват тази част от паметта си за запомняне на детайли, след като Facebook или Google Calendar могат да го правят вместо тях. В бъдеще виртуалната реалност може да бъде изключително полезен асистент в медицината, където например лекар носещ такива очила ще може да диагностицира и открива лечения много по-бързо, имайки постоянен достъп до база данни и литература пред очите си. Той ще стане по-знаещ от обикновения лекар.

Но не трябва да забравяме, че разширявайки някои човешки възможности, ние „ампутираме“ други. Ще станем твърде зависими от такива асистенти, както и от виртуалната реалност, в която хората ще прекарват значителна част от деня в близко бъдеще. Тази зависимост ще бъде подобна на алкохола и със същите последици - до унищожаването на семействата. Представете си, че се връщате от красив, интересен виртуален свят към ежедневието, към жена си и децата си - и чувствате, че сте отегчени и тъжни, сякаш сте загубили едното си око, аргументира се Леонард.

Технологиите се развиват, но човешкото щастие е константа

Футурологът коментира като съществено важно разбирането, че щастието не може да се програмира и че технологичното бъдеще на планетата не трябва да бъде за сметка на щастието на хората. Допълва, че именно несправедливото развитие на технологичните лидери в сравнение с повечето други бизнеси, отваря дупката между много богати и много бедни, която няма да бъде запълнена, ако много богатите продължат да харчат, а бедните продължат да бъдат бедни.

САЩ дава приоритет на технологиите, Европа - на човечеството, а Китай - на държавата. Трудно е да се каже на какво Русия дава приоритет, отговаря той, на въпроса дали надеждите на предприемачите от Силициевата долина да станат свръхчовеци чрез технологиите, са същите като на европейците. 

Рискът от дехуманизация 

Както всичко технологиите имат две страни. Те могат да дадат на света евтина храна, енергия, чиста вода и да предоставят знания. Могат да намалят ефекта от климатичните промени чрез декарбонизиране на атмосферата. Но, според Гард Леонард, те няма да могат да решават социални и политически проблеми, а по-скоро ще ги влошават. Няма да премахнат неравенството, безработицата и тероризма. Ако технологиите помагат на терористите да координират действията си, то те трябва да бъдат ограничени.

Сега всички изведнъж забравиха, че задачата на държавата е да изгради проспериращо общество. Не общество с бързи мобилни мрежи или достъп до Интернет на нещата, а общество, чиито граждани са щастливи. Дори правителствата не си спомнят, че не бива да използваме технология за дехуманизиране на хората, размишлява специалистът.

И други заплахи…

В книгата си “Технологията срещу човечеството” Леонард предлага създаването на “комисия по цифрова етика”. Според него много области като генното инженерство се развиват толкова бързо, че ако не се определят предварително възможностите, които стоят пред тях, заплахата от развитието им би се оказала толкова сериозна, колкото е била и заплахата от атомна война навремето. Той прогнозира, че неконтролираното напредване на изкуствения интелект може да доведе до катастрофални последици след 30 години, като например създаването на толкова мощни и интелигентни машини, че да няма човек на планетата, който да може да ги “победи”.

Комисията по дигитална етика не трябва да се състои от политици, а от мъдри хора, в смисъл, че Сократ и Платон са били мъдри, уточнява той. 

Всеизвестен факт е, че компютрите могат да заместят човека, когато става въпрос за сложни алгоритми и математически изчисления, както и при логически игри. Те не могат да го заменят в най-лесните за него неща - емоциите, състраданието, предвидливостта. И ако компютърът може да победи гросмайстор на шах, то със сигурност няма да успее като него да отиде и да си купи билет за кино.

Днес компютрите се учат как да вършат светска работа - шофиране на кола, анализ на финанси, проверка на факти. Добрата новина е, че 50–70% от почти цялата човешка работа е рутина. Във всичко това роботите ще могат да ни заменят, освобождавайки ни за повече човешки задачи. Краят на рутината не означава край на работата. Неприятното е, че отделните индустрии, като например 95% от работата в кол центъра, е рутинна. В резултат на това машините ще заменят почти всички свои служители, дава примери от бъдещето футурологът.

Защо нуждата от програмисти ще изчезне

Ако до преди десетилетие индустрията на социалните медии не е съществувала, а сега в нея работят над 21 милиона души, как може да се прогнозира какво ще бъде след десет години? Леонард определя като грешка стремежа на родителите да научат децата на точните науки - математика, физика, програмиране, инженерни дисциплини. Определя го като излишно, защото именно в това компютрите вече превъзхождат хората, т.е. конкуренцията е голяма и абсолютно несравнима както от страна на ресурси, така и от страна на ефективност.

След десет години всички програмисти ще останат без работа - или поне повечето от тях. Индия произвежда 1 милион инженери годишно - можете ли да си представите каква ще бъде армията от безработни? Трябва да преподаваме това, което ни прави хора - способността за общуване, разбиране, хуманизъм. Казвам на сина си: пътуването по света е много по-полезно от ученето за MBA диплома, уверено споделя той. 

Бъдещето на HR специалистите

В продължение на идеята, че роботите ще заменят успешно рутинните дейности на човека, т.нар. меки умения ще се превърнат в основна ценност за служителите.

Добрият директор по човешки ресурси понякога може да оцени търсещия работа седнал на стола пред него само за секунда. Машините, от друга страна, често не могат, дори и при сложни тестове. И има много области, в които те няма да заменят хората. Представете си робот-съдия: той е прочел всички закони, изучил е всички документи, но не знае какво е да си в затвора. Състраданието му е чуждо, което означава, че той ще бъде лош съдия, прогнозира Леонард.

И това на парите…

Футурологът вярва, че вървим към свят, в който всички изчисления се извършват в цифрови пари. Прогнозата му може да се подкрепи с бизнес посоката на водещите технологични компании в индустрията за глобални плащания като Visa и Mastercard. Дългосрочна стратегия на Mastercard например е “да насърчава хората, търговците, правителствата и бизнеса в дигиталната икономика, така че да реализират пълния си потенциал.”. Той категорично отрича да визира криптовалутите - правителството на която и да е голяма държава не се интересува от пари, които се издават по децентрализиран начин.

Най-вероятно ще правим транзакции в определена обща за целия свят валута, чийто курс ще бъде изчислен на базата на кошница от водещи национални валути. В същото време ще бъде възможно да се правят покупки и да се извършват транзакции по целия свят, без никакви трансгранични комисионни. Това ще промени и банковата индустрия. Например, ако след десет години имам нужда от няколко хиляди долара за нов камион, няма да отида в банката, а ще се обърна към интернет за „дигитален брокер“ - обикновен индивид, който дава заеми в различни страни за всякакви цели, прогнозира специалистът.

Какво ще промени Интернет на нещата

Много неща и то за добро, според Леонард. Интелигентната инфраструктура на градовете може да намали потреблението на енергия, да се бори с престъпността и да подобри транспортната система. Тя е мощен източник за развитие. И както всичко горепосочено, дори и това крие своите рискове за човека. Футурологът дава пример с Китай, където пресичайки улица на червено, лицето ви ще бъде разпознато от камера, което ще позволи на система да прецени “колко опасни сте за обществото”.

100% сигурност означава нулева свобода, предупреждава той. 

Напоследък се коментира, че моделът на “консуматорското общество” малко по малко изчезва и човечеството върви към икономика на споделянето. Това потвърждава и германецът. Той дава следния пример от областта на мултимедията: първо сте купили музикален албум за 10 евро, след това за 2 евро, а сега чрез Spotify само за 20 евро получавате достъп до 35 млн. албума. Той вярва, че след 20 години самият смисъл на потреблението ще се промени и това ще важи и за жилища под наем, здравеопазване и много други области.

Как правителствата ще спасят хората от бедността 

И като последно, но не на последно място от любопитното интервю на “РБК” с футуролога, безусловния базов доход ще стане факт, когато роботите поемат цялата тежка и рутинна работа. Това ще доведе до абсолютна безработица за половината население и правителствата ще трябва да спасят хората както от бедност, така и от увеличаване на престъпността. Най-вероятно, според Леонард, решението за управляващите ще бъде събирането на пари от компаниите и раздаването им под формата на обезщетения. Засега страните се противопоставят на това. Например, на референдум в Швейцария през 2016 г. мнозинството гласува против идеята. И все пак почти четвърт (23%) от швейцарците го подкрепиха. Вярвам, че въвеждането на безусловен базов доход е въпрос на време, заключава той. 

 Източник: karieri.bg