Свободата е изборът да живееш под натиска на дълга да осъществяваш това, което има Смисъл.

На 4 юни 1880 г. се приема Законът за правото на рязане на монети в Княжество България и така се създава българската парична единица Лев. Точно на 145-ия рожден ден на лева, на 4 юни 2025 г., конвергентният доклад на ЕЦБ и ЕК обяви, че България е готова за приемане и въвеждане на еврото. Датата не беше избрана случайно. Тя беше символът на ехидното, цинично и коварно тържество на Западноевропейския антиелит и подопечните му бг-лакеи; беше началото на жадуваната процедура по заличаването на българската национална валута. 

В първия ден на Новата 2026 година, България предава окончателно и доброволно на своите господари последния остатък от своя държавен суверенитет. Това е. Свърши се. 

За едни утрешният ден ще бъде празник и екстаз. За други – поражение и болка. За едни ще бъде велико тържество, за други – най-трагичният ден от съвременната българска история. Аз съм от вторите. Не мога да се радвам на края на Третата българска държава, създадена с кръвта и мечтите на поколения българи. 

Думите ми са към вас, които помните и ви боли. Вижте… Оставете ги. Нека се радват. Не взаимодействайте с тях. Ние с тях вече сме с различна антропология, с различен културен код. По-точно – те вече са със заличен културен, исторически и цивилизационен код.

Взаимодействието с тях е безплодно и безсмислено, то е не само хабене на безценен енергиен ресурс, то е и опасно за опазването на културно-историческия корен и паметта. Пазете съзнанието си чисто, защото в него е Паметта за Бъдещето. И тази Памет е нужна, тя е неизменното условие зрънцето да покълне отново и да бъде отгледано от нашите деца и внуци. 

Помнете, приятели, Свободата е изборът да живееш под натиска на дълга да осъществяваш това, което има Смисъл. Въпреки всичко. Свободата не е това, което мислят те – тя не е разгулът, в който живеят. Свободата не е хюбрис. Тя е Чест и Дълг пред собствената ти съвест, пред опазването на Смисъла за идните поколения. 

Българският Лев си отива. Нека го изпратим достойно. Той беше най-здравият камък в националния ни Дом и затова си отива последен. Избрах тази снимка за своя пост неслучайно. Наскоро имах интересен сън със статуя на умиращ лъв, изсечен в скала над малко езерце. После изненадана разбрах, че има такъв паметник в Люцерн и той е изсечен в скалата над едно езеро в памет на загиналите 600 швейцарски гвардейци, избити в защитата на своя крал Луи  XVI по време на „Великата“ Френска буржоазна революция. Историческото движение е пълно с обрати. Падали са монархии, империи, загивали са велики цивилизации. Но винаги идва времето на Възкресението и Възраждането. Един ден зрънцето на Паметта покълва отново, а клоните на вечното Дърво се разлистват. Рано или късно, но сигурно,

Пролетта ще настъпи отново. Така е във вечното Колело. Смърт след Живота. Живот след Смъртта.

Успокойте душите си, мили приятели, и особено вие, най-смелите бойци, които в последните месеци бяхте на първа линия в тази неравна битка, и самоотвержено дадохте всичко, наистина всичко от себе си! Поклон Вам! Помнете – Дървото отново ще бъде зелено! Починете си в топлината и уюта на вашия дом с близките и любимите си хора! Прегърнете това, което имате, и бъдете благодарни, че го имате! Нека да е добра и усмихната за вас и вашите семейства Новата 2026 година! Един ден Хроносът ще се огъне, ще се завърти и Кайросът ще настъпи отново. И може би ще е по-скоро, отколкото очакваме. 

С много обич към българите в България! 

Да е честита и здрава Новата 2026 година!

П.С. Коментарът е писан преди Нова година. 

Автор: Христина Христова