Тази дилема е избродирана дълбоко в съзнанието ни. А то - развято като знаме от пълководци, яхнали собственото си его. От кое робство се отказваме сега като избираме смъртта? Задминахме Бразилия по смъртност, изкачихме този срамен връх и сме първи в света. По глупост.
Най-ужасното е, че всъщност свободата има ново измерение за нас, българите. За управниците свободата е да се отървеш от отговорност. Вчерашните господари нямали нищо общо с провала на днешните. И обратното. Народът пък приема свободата като откъсване от реалността, като заслужено бягство в измамната утопия на собственото си невежество.
Свобода или смърт. Ако за предците ни тази дилема е била въпрос на чест, за нас е криворазбрано патриотично чесане. На топки, които нямаме.