Студенти от СУ в подкрепа на проф.Мирчев и свободното изразяване

СРЕЩУ ДОНОСИТЕ И ВЪЗПРЕПЯТСТВАНЕТО НА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО В АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТ

 

МОЛБА

 

ДО

 

Проф. дфн Анастас Герджиков,

Ректор на СУ

Доц. дпн Милен Замфиров,

Декан на ФНОИ

Проф. д-р Нели Бояджиева,

Председател, Общо събрание на ФНОИ

КОПИЕ ДО

Красимир Вълчев,

Министър на образованието и науката

Проф. д-р Димитър Димитров,

Ректор на УНСС

 

Относно: Отвореното писмо на „Студентското общество за равенство при СУ“ по повод „тежките квалификации и реч на омразата на расова и етническа основа в лекциите на проф. М. Мирчев в неговия курс „Социална работа с ЕТНО групи“

 

На 11.11.2020г. в социалните мрежи се появи отворено писмо, адресирано до ръководните органи на СУ и ФНОИ, в което се твърди, че проф. М. Мирчев, завеждащ курса „Социална работа с етно групи“, защитавал и пропагандирал „нацистки“, „фашистки“, „реакционни“, „расистки“ и т.н. тези (употребените в писмото епитети, етикети и идеологеми са много). Въпросното писмо, наподобяващо по своя характер т.нар. „доноси“ от отминалото време на тоталитаризма, завършва с искане за „незабавното уволнение“ на проф. Мирчев, заменянето на курса му с такъв „който отчита достиженията на социалните науки и осигурява на студентите среда, свободна от предразсъдъци и расизъм“, както и да се приемат поправки в Правилника за устройството и дейността на СУ, които „да защитават академичната общност от дискриминация, насилие, расизъм и сексизъм“ и да се приложат мерки по „изкореняването“ на тези явления и да се гарантира, „че подобен тип съдържание няма да бъде толерирано“.

 

Изразяваме категоричното си несъгласие с манипулативните твърдения изложени в писмото, както и с абсурдните искания, които се поставят. Съобръженията ни за това са следните:

 

Предметът на учебната дисциплина, озаглавена „Социална работа с етно групи“, предполага разговори насочени към етносите и расите и проблемите при взаимодействиятя между различни култури на една територия. Когато става дума за интеграция на хора от даден етнос в обществото няма как да се разисква сериозно и обстойно темата, без да се посочват проблемите, които стоят пред такава интеграция. Това не е и не може да бъде квалифицирано като расизъм, а като обективно и реалистично поставяне на проблемите пред обществеността и науката, тъй като в противен случай трябва да приемем, че Народното събрание, Европейският парламент и всички национални, европейски и международни институции и организации, които се занимават с проблемите на интеграция на малцинствените групи са проповедници на расизъм и ксенофобия и всякакви типове омраза, защото адресират малцинствени проблеми.

 

Обсъждането на културните норми в Пакистан и Афганистан като „примитивни“ не представлява проява на расизъм, а обективно изтъкване на културни различия между нашата култура на демокрация, свобода на вероизповеданията и словото с държави, в които преобладаващо се правораздава от религиозни съдилища. В този контекст твърдението на проф. Мирчев е потвърждавано от множество историци, културолози и изследователи на държавността в Близкия изток. Същото се отнася и за липсата на добро образование в държавите от където идват мигранти в Европа. Средната степен на образованост и заетост сред мигрантите в Европа е изключително ниска. Според проучвания на Евростат, публикувано през април 2020г., 30% младежите с мигрантски произход между 15-29г. не са нито учащи, нито работещи през 2013г., като въпреки усилията на институциите през 2019г. този процент е спаднал едва на 22%, което ги поставя в тежест на социалната система на държавите членки. А според „Индикатори за интеграцията на имигрантите“ официално издание на Европейския съюз степента на неграмотност сред мигрантите първо поколение е 30%, а при мигрантите второ поколение – 25%. Тоест подобни твърдения не са основани на ксенофобия, расизъм и други видове „псевдонаучни тези“, а на реални, обективни и официални данни.

 

Същото се отнася и до изказването на проф. Мирчев за раждаемостта, което авторите на писмото твърдят,че е било с конкретен адресат студент- майка на две деца. Демографската криза у нас не е въображаем проблем, а е много истински и сериозен и изразяването на мнение по такъв въпрос, независимо дали се използват полит-коректни термини или шеговит тон не е форма на дискриминация или сексизъм, а обсъждане на обществен проблем пряко свързан с изучавания предмет. Трябва и да се отбележи, че обсъждането на такива актуални въпроси спомага ангажирането на вниманието на студентите в сегашната ситуация на дистанционно обучение, което определено е похвално, а не укорително.

 

В писмото изобилства от внушения за тоталитарни уклони у преподавателя, но за това липсва каквато и да е фактологическа обосновка и считаме, че такива необосновани внушения петнят доброто име и уронват престижа както на конкретния преподавател, така и на Софийския Университет и академичната общност, които са представени като плодородна почва за дискриминация и нехуманни политически идеологии, което определено не отговаря на истината.

 

Осъждаме употребата на такъв тип доноси, тъй като възбуждат основателен страх у студентите и преподавателския състав и ги кара да се въздържат от това да изразяват мнения и да обсъждат важни обществени проблеми, което косвено нарушава правото им на свобода на словото гарантирано от чл.39 от Конституцията, както и от чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, респективно и чл.10 от ЕКПЧ, по която България е страна. Смятаме, че академичната общност възпитава и поддържа свободолюбив дух със свобода на словото и мненията, без това да нарушава безпартийната и аполитичната ѝ същност.

Обръщаме специално внимание, че в цитираното отворено писмо са се включили лица, неправителствени и етнически организации, някои от които подкрепят ратифицирането на международни документи, текстове от които противоречат на нашата Конституция. Подписали са се организации като „Постоянна ромска конференция“ и „ЛевФем“ (радикална организация, която се самоопределя като „Обединение на феминизма, антирасизма и АНТИКАПИТАЛИЗМА“) От каква позиция такива политически организации могат да изискват уволнението на преподавател, само защото е изразил мнение, което те не споделят? Нима това не е дискриминация и ограничаване на права и свободи? Нима това не е тоталитаризъм сякаш изваден от описание на някоя антиутопия?

 

Молим, на основание гореизложеното, да изразите позиция по въпроса и да защитите правото на свобода на словото и доброто име на академичната общност.

Вярваме, че молбата ни ще бъде удовлетворена .

Румен Александров Попов - студент 3-ти курс "Право" в ЮФ на СУ

Радослав Георгиев Мичев - студент 3-ти курс "Право" в ЮФ на СУ

Симеон Божидаров Делчев - студент 3-ти курс "право" ЮФ на СУ

 

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}