Стратегията за детето 2020,

Стратегията за детето 2020,
15-01-2021г.
23

Понеже има много удивени как някакво 18 годишно момиченце докладвало майка си, леля си и чичо си, че щурмували Капитолия, искам да ви припомня какво беше Стратегията за детето 2020, която отменихме. Всяко дете, повтарям, всяко дете, до 4 годишна възраст трябваше да има отговорник от НПО, който да посещава домът ви, и да пише доклади с какво го храните, добре ли го храните, как го гледате, расте ли според него детето нормално(не е ясно с каква медицинска специалност е този работник, за да прецени). Представих си как детето ви има запек и вие се сдобивате с доклад(донос), че детето ви не яде "правилната" храна, за което реално се отнемат деца в България. Представих си как детето ви иска да яде сладко и от една страна това е вредно за него, но от друга накърнявате изконното му и законово желание да яде каквото пожелае...Но да се върнем на Стратегията. Стратегията предвиждаше да се редуцират децата в пренаселените домове. Демек където някой забележи много деца в малко жилище, да ги редуцира, като ги раздаде чрез Социалните по домове и приемни родители. Не ми се мисли ако имате 2 деца и живеете в гарсониера. Познавам много мои приятели, които така пораснаха. Но уви, сега това щеше да бъде забранено. Стратегията разглеждаше детето като самостоятелен субект от самото му раждане, в пълно противоречие с Конституцията и Закона за лицата и семейството. Детето от първата си година става лице със свои интереси и права, независимо от тези на родителите. Тя проповядваше, че детето от своето раждане има право на сексуално образование, право на собствено вероизповедание и убеждения(включително политически), на които ако вие се противопоставяте, влизате в колизия, и трябва да бъдете отстранени. Детето ви има право на собствена вяра, политически убеждения, има право да иска храна, която вие не може да му откажете, дори и да е скъпа, има право да иска всичко и ако вие не можете да му го осигурите, то има право да се оплаче, че се намира в риск, че е игнорирано и пренебрегвано. Дори нямате право да си направите шега, защото това може да се отчете като присмех и пренебрежение, което е част от дефиницията за дете в риск и сега. С две думи нямате право на нищо, но синът ви/дъщеря ви има право да напише донос срещу вас, но ако не може да пише, това ще го направи онзи работник от НПО, който отговаря за него. Тази длъжност ми прилича малко на отечественофронтовски работник, но е нещо по-страшно, защото ако все пак в ОФ е имало някакви идеали, то тук се касае не за национализация на ниви и фабрики, за Белчо и Сивушка, а за вашите собствени деца, като казвам собствени, защото децата са нещо, което сте създали и нещо, за което сте отговорни и принадлежат на вас по силата на моралът, обичаят и вашата любов. Но идва един ден, в който Държавата казва, че децата са нейна собственост, забележете, не нейно богатство, а собственост. Надявам се, в контекста на това, което се случва сега по света да осъзнаете историческото значение на този акт, който се наричаше НЕ на Стратегията на детето 2020, и който ще остане едно от най-големите постижения на реалната демокрация, просто защото наистина дойде от душата на хората.

  Автор: Петър Николов, фб

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.